Много е изписано за човешката любов, как я виждаме, разбираме, преживяваме, в какво искаме да вярваме или не вярваме, но малко за самият човек. Така че този трактат, ще се се съсредоточи върху него - човекът, и неговият капацитет за любов. Твърдя, че човешката любов е едно твърде различно нещо от това което самият той си представя като идея, и при все това, тя (по-скоро нейната проява) е обективно и логично отражение на физическата реалност, т.е. подлежи на анализ. Тук няма да се разисква толкова това какво е наистина "любов", тъй като за мен това е метафизично понятие което ни е познато преди всичко чрез своя феномен, и е познаваемо само косвено в своята същност. Главната цел е изследване на заболяванията предизвикани от вътрешните процеси които хората описват като любов.
Ако трябваше много просто и кратко да опишем човека, как бихме го направили? Всъщност доста сложен въпрос. В една от книгите си Робърт Монро е поставен пред него, когато се среща със същество което никога не е било н ...