Скъпи Апостоле,
Пиша ти това писмо, за да споделя мъката си. През сълзи гледам настояща България. За тази България ли даде живота си? За тази България ли жертва всичко, което имаше? Гледам и очите ми се пълнят със сълзи, моля се това, което виждам, да не е истина.
Каква е била България? Родина на хиляди безименни българи, дали живота си за нея. Майка на други хиляди българи, трудили се, за да процъфти тя с благата
и богатствата, които има. Красиво място, което всички обичаме, с което други хиляди безименни българи, пръснати по целия свят, хулени, тъпкани както някога, не престават да се гордеят. Апостоле, ти си бил от тези българи, ти си един от всички нас - и от първите, и от вторите, и от третите - някога и сега. Бил си сред тези, които са ронели сълзи за поробеното отечество, и сред тези, които са работели за него, и сред тези, дали живота си, за да го има днес - свободно и честито.
Но какво е България днес? Толкова години слушам прочувствени речи за теб, за делата ти, за живота ти. ...