15 ago 2025, 2:43

Писмо до моето по-младо Аз

  Ensayos
342 1 2
3 мин за четене

   Здравей скъпо мое неустрашимо момиче,

   Питаш ли се още ще сбъднеш ли мечтите си? Чудиш ли се още как ще свърши онази заплетена история, в която вече и ти самата не знаеш кой те забърка? Вярваш ли, че ще пуснеш да си иде от теб всеки, който някога не е наранявал?

   Тук съм, за да ти дам отговори. И не, няма да са готови, защото вярвам, че трябва да извървиш своя път. Да направиш своите грешки. Да научиш уроците си. Само мога да ти кажа, че за секунда не бива да се съмняваш в себе си, способностите и качествата, които имаш. Сега се скъпиш да се похвалиш, да се окуражиш, да повярваш, че ще дойдат по-добри дни, но аз вече съм там, накъдето ти ще пътуваш и познавам всеки кръстопът, всеки пътен знак, който те е ограничавал или ти е давал предимство. Зная защото пристигнах до желаната дестинация. Беше трудно, но не бях сама по пътя.

   Най-голямото ти постижение ще бъде, че ще се научиш да се изявяваш и отстояваш. И не на последно място да се цениш. Научи се да разголваш душата си и да пишеш за всеки готов да чете твоите поетични редове, така както ти го правеше години наред сама за себе си. Ще победиш съмнението и ограниченията си, защото свободата да твориш и смелостта да споделяш за любовните си болки, ще помогне и на други да видят себе си по сходен начин – без грим, без маска, без фалшиви усмивки. Едно голо тяло, гола душа, но душа пълна с истина.

   Ще боли. Обещавам ти, че ще има болка. Няма да постигаш нищо лесно, но ти и сега го знаеш. Усмихваш се тъжно, докато четеш това, защото знаеш какво означава, но такъв е животът. Такъв е твоят живот! Ще се опреш на себе си и вярата в Бог и ще извървиш трънливия път. И ще победиш всичко и всеки. Ти ще си тази, която ще се смее последна. Ще бъдеш по-мъдра, по-умна, по-пробивна, ще докажеш на себе си, че си родена за победител. Ще бъдеш и често сама, но не и самотна. Ти винаги си обичала своята компания, защото тя ти е давала свобода. Не губи връзката със себе си. Изграждай я силна, обичай лицето, което те гледа от огледалото и се поздрави за това, че никога не си предала себе си. Поздрави се за човека, който си.

   Приготви се за разочарования от някои хора. Няма да ти споделя имената им, но ти вече усещаш в сърцето си кой е фалшив приятел и фалшив любим. Не искаш още да видиш истината, но тя ще стане кристално ясна. Подготви се! Ножът опира вече в гърба ти, враговете потриват доволно ръце, но не знаят, че сами за себе си ще си бъдат наказание. Не се гневи за това, което има да става. Не можеш да избягаш от него, но и не трябва. Ще бъде сблъсък, ще бъде огромна промяна, но не си заслужава да бъдеш с измамни хора. Съдбата просто разчиства пътя ти към твоята дестинация, която е за теб.

   За финал на това писмо искам да ти кажа колко съм горда с теб. Да, горда. Все те е страх да използваш тази дума, но за Бога, този път ще я кажа. Горда съм с теб!!! Рядко бих ти го казала, но щом го правя сега, значи го заслужаваш на 100%. Казвам го, за да ти дам кураж, но и да ти кажа, че пътуването ще бъде вълнуващо. Остави перипетиите назад. Пътуването ще си струва. Положените усилия винаги се възнаграждават.

                                                                                                                                          С обич,

                                                                                                                                          твоето вярно Аз

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Барбутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило, хубаво писмо! Поздрав!Когато погледна някоя моя детска снимка,ми е приятно да си кажа." Браво,добре се справихме,момиче! "
  • Много съдържателно, искрено и стойностно писмо! Поздравявам те, Николина! Вече го препрочитам.., в любими.

Selección del editor

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...