По-малко от килограм
Всички са луднали по здравословен начин на живот! Внимават какво ядат, колко, какво да не ядат... Кантарът е неизменна част от домашния интериор! А, преди време, от любопитство, или милост, давхме по 5 ст на човек с кантар на улицата! И не се тревожехме за теглото, менюто, калориите!
Срещахме се на живо! Обичахме се и се мразехме на живо! Който умее да мрази, де! Сега всичко е виртуално! Случващото се на живо е брутално! Някак, не е уместно да кажа: който умее да мрази, защото единици са те! И дори аз, дето никога не съм се замисляла за калории и килограми, имам кантар! От време на време му се качвам и много се радвам, че сочи едно и също. Много ме е страх, да не спадна с 1/2 килограм! Толкова долу- горе тежи душата. ( 360грама и нещо си, доколкото помня) Страх ме е да не я изгубя! Защото, подобно на всички, живея нездравословно. Общувам виртуално ( твърде много), поемам завист и омраза и те се утаяват в душата ми. Не знам как да я почистя. За това, гледам какво сочи кантара и се боя.
Та, няма лошо да живееш здравословно, да си прочистваш организма, но в библията е казано: не е важно какво влиза в устата, а какво излиза! Перефразирам. И, сигурна съм, че ако започнем с такъв фанатизъм да си поддържаме чисти мислите, думите, действията, няма да ни се налага да се качваме толкова често на кантара!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Има. Не си спомням точното тегло. 135 грама ли беше? Не помня. Благодаря ти, Люси, че си ме намерила.
-
Животът е такъв, какъвто си го направим. А за душата съм сигурна. Някои души са тежки, други тъмни, трети леки като перце. Кантарът няма отношение😊
-
Ще те изненадам. У нас кантарът се ползва от мъжа ми. Постоянно се съветва с него.
-
Ихааа... знаех си аз, ако си загубя душата, да изям една пържола. Кантарът няма да усети. Но хората... Я по- добре да не мислим за кантарите
-
Добро утро, Владимир! Благодаря за коментара! Знаеш ли, вчера се разговорихме с колега за наша бивша колежка. Стигнахме до мнението, че пълните хора са по- добродушни от слабите, но нали, за душата е думата... Имай прекрасен ден!
-
Няма страшно. На Оня кантар няма да ни броят тлъстините на кокалите. Душата е по-тежка от човека, ако питате мен: верига на битието е. Бездуховните са винаги леки, красиви, ефирни - като пари! Или като успели човеци.
-
Не споря за грамовете. Не ги помня точно. Четох, че учените измерили умиращ и починал вече. Та разликата... Идеята ми не е за физическото, а за духовното тегло. Как сме ги заменили. А, не става така. Благодаря за коментара, Пепи!
-
Душата е 17-20 грама, толкова издишва за последно умиращия.
А колкото до килограмите, един месец преди бала започваше гладуването. Отношението си беше същото, само където тогава не водехме този застоял живот, който сега се обуславя от нови фактори, които се наложиха в живота ни. И повечето химия. -
Благодаря ви, Съни и Иржи! Носталгия има в коментарите ви, но е основателна. Да. Така беше. И бяхме здрави, с нормално тегло, хубави отношения... Живи! Знаеш, разбираш, усещаш как те възприема отсрещният! Бъдете здрави, момичета!
-
Всичко е мода, Марги, и храненето и обличането и поведението....Едно време нито кантар ползвахме, нито калории смятахме, но всяка неделя бяхме на Витоша с дълги преходи и не ти трябва детокс- десетина пъти извикваш "ой ла рипиии" и кислородът ти влиза до петите! Или пеша по морените... Сега техниката компютри, телевизори/ ни направи мързеливи, най- вече колите. Аз съм ходила на работа пеша от Медицинска Академия до Паметника "В.Левски" и не защото нямаше превоз, а ми беше приятно да се движа и да разглеждам бързащите хора...И колко други неща бяха различни от днес, и много по- здравословни...дълга тема...
-
Да! Така беше, но нямаше пандемии,
епедемии и др. подобни, бяхме свободни,
волно тичахме в детството, срещахме се
на определени любими места в определени
дни, в уречен час през ученическите години
и вървяхме до Княжево или тичахме на кино...
Всичко беше естествено - и храната, и нашите
отношения...
Ако успеем да внесем малко от онези искрици
и светлинка в душите си сега... -
Ми, смени кантара, бе, душко! Дава дефект някакъв!
-
моя мери само донякъде..после почва да се шегува; още не ми е показал телефонния номер, но пък и аз не му се връзвам; теглим куфари на него; но това с душата не е вярно, да знаеш; и аз наскоро разбрах, че само ни будалкат; Душата тежи ужасно много, а като повлече и други..защото не тя е в нас, а ние сме в нея ..шантава работа;
-
Хаха.... старая се да си контролирам мислите, думите и действията. Ограничавам достъпа до себе си. До колкото мога. Но, не изхвърлям кантарчето! То ми е котвата.
-
То така, няма да ни се налага, ама дай рецептата...или да захвърлим кантарчето
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
