Посрещнахме и тази Нова година в подпийнало състояние и в приповдигнато настроение с много пожелания и очаквания, но за жалост повечето си остават само напразно казани.
Всички знаем за кошмарното прибиране в първия ден на новата година. Много студена сутрин, температури с много отрицателен знак, за мен това дълго прибиране се оказа мъчително, но и полезно, за да повдигна един въпрос. Чакам си последното превозно средство от моето поредно около софийско пътешествие и на спирката виждам две деца, момиче и момче на около 8-9 годинки, грабнали в ръка по една счупена сурвачка и тръгнали в неясна посока. Те са толкова леко облечени, че мисълта ми за същото ме вледенява.
Тази трогваща картина не е епизодичен случай и моята малък радостен жест е само шепа пясък в океана.
Всички ние живеем с нашите идеи, нашите надежди, нашите мечти и очаквания за бъдещето, но къде са техните... още от малки те се сблъскват със суровата жестокост на времето, в което живеят. Единственото положително е, че не мог ...