Ще ви разкажа за едно лицемерие, което не приемам и не разбирам. Което превръща изричащия в лъжец, който иска да заблуди някои хора, конкретен човек, но преди всичко да измами себе си… неуспешно! Чувам го често около себе си. От приятели. От познати. Случайни хора. От любимия. Скапан театър, в който е ясно и за двете страни, а в повечето случаи неясно за едната, че това е предварително написана история с тъжен край! Какво очаквате? Че е възможно подобна „чистота” и „невинност” да завърши щастливо? Дразнеща съм. Не ви казвам за какво мисля. Кой е този трън, който се опитвам да извадя с игла от думи, от съзнанието си?! Ще ви кажа! Без да бъда лицемерка като половината свят, който симулира позиция, обратна на моята. Не съществува приятелство между мъж и жена! Да, изяжте ме с парцалите! Не съществува! Изгорете ме на клада и оплюйте! Няма такъв филм! Има, ама само на филм! Лъжци! Наричам ви така (тези, които „вярвате” в него (и няма да спра да говоря преносно за вас и да ви окичвам с кавички)). Между мъж и жена няма приятелство в чиста форма, като при еднополовите!
Винаги, ама наистина винаги, на единия не са му чисти мислите! Казвам го простичко, без да преобличам идеята. Ще си позволя едно леко саркастично сравнение. Когато Бог създал Адам и Ева, заветът му надали е звучал така – „По свой образ и подобие ви създавам и ви заръчвам оттук нататък да си бъдете най-добри приятелчета, а тия грозотии между краката ви ги ползвайте само за уриниране”. Така сме устроени. Да правим секс помежду си. Да флиртуваме. Да прелъстяваме. Да си раждаме бебета и да създаваме семейства. Щом има „приятелство между мъжа и жената” защо един ден, като ми дойде времето да се венчая, наместо шаферки да си извикам „най-близките” (ш)аф/вери?! С тях съм пила и яла десетки пъти на една маса, свидетели и съучастници са били на всички важни събития в живота ми и съм псувала пред тях бившите си. Обаче само веднъж, ако бях понечила да сграбча пакета на някой от тях или да му напиша съобщение „трябваш ми”, дали щеше да ми каже – “WTF? Ние сме само приятели! Никога не съм си помислял, че ще видя дългите ти крака на раменете си! Честна скаутска!”
Глупаво е. Наивно. А най-точно е да се каже детинско. Само в детството може да си говорим за чисто приятелство. Съжалявам, че намесвам предъвкания Фейсбук, но всеки пети женски профил има за брат мъж, с който няма роднинска връзка, и обратното. И от устата на всеки 2-ри се чува „той ми е като брат”; „тя ми е като сестра”… Забавното обаче е, че в тия изречения никой не обръща внимание на условното „като”. Нито са ви братя тия мъже, нито са ви сестри тия жени! Или вие искате да изчукате единия , или той – вас! Толкова е просто! До толкова, че да го разберат и животински тъпите човеци! Единият се преструва, а другият вярва и после разправя на всички, „че му е като…” до момента, в който истината излезе наяве. Тя излиза винаги! Колкото и да я мажете с приятелски фрази, мили очи, съчувствия и разбиране. Истината е кораво копеле и намира винаги канал, по който да поеме към повърхността!
Така е и във връзките. Докато си необвързан, всички „приятели” от противоположния пол се работят по познатата схема. Всичко е шах. Обмисляш десетки, стотици ходове напред във времето, фантазираш… Знаете как е! Обаче в някой слънчев ден срещате голямата любов, ставате сериозни един към друг. Запознавате се със семействата, с приятелите и довчерашните „приятели”, които се чакали да ви паднат голи между чаршафите, се оказват само приятели! Нищо повече. Щом въображението на човек се е вихрело някъде сексуално, не се забравя. Това си остава партия недовършен шах…! О, моля ви! Кажете ми, че съм луда и това не е така! Имам нужда някой да спре с доза смях отвращението, което изпитвам към това „приятелство”.
В една връзка всички приятели са общи, семейни и т.н… Де се е чуло и видяло съпругата да излиза на срещи с добрия си, сърдечен приятел от миналото. А съпругът – да си похапва от време на време с най-добрата си приятелка???Наречете ме тъпа патриархална консерва! Все ми е тая. Знам само, че приятелство между мъж и жена няма! Има само партия недовършен шах!
© Ивелина Емилова Todos los derechos reservados
Чак да се отвращаваш... Може и да има гъдел от някоя от страните понякога/често/винаги, но пък поне за мен това е правило отношенията предизвикателни, интересни
Същото важи и не само за отношенията - когато поддаваш на най-малкото изкушение много е вероятно да почнеш да изглеждаш като пълен идиот, не е задължително това да прави нещата глобално отвратителни нали?
И друга човешка черта - недовършения шах - въпросите са винаги по-интересни от отговорите - така работи живота
Може би доста хора не вкарват достатъчно мисъл за тия неща, знам ли?
И айде стига дървена философия, хареса ми - това беше идеята