Има ли нещо по-вълнуващо от това да прекрачиш прага на театъра, за да се озовеш в един съвсем нов свят?А нима има нещо по-прекрасно от трепетното шумолене на завесите и неспирното жужене на хорския кошер, нетърпелив да се потопи в магията на театралното изкуство?
Според мен няма, няма и да има, защото театърът е най-красивата илюзия, която ни учи да обичаме.
За някои хора, обаче, той е голяма загуба на време. Как така те ще харчат парите си, за да гледат някоя скучна постановка, вместо да ги похарчат, за да натъпчат търбусите си.
За други, в това число причислявам и себе си, ходенето на театър е нещо вълнуващо, защото те обожават това изкуство.
Веднъж завладяна от театралната магия, аз непрекъснато отпивам от нея, без да мога да ù се наситя. Ето защо, в никакъв случай не мога да кажа, че то е загуба на време.
Но когато човек, свикнал да ходи на театър поне веднъж в седмицата, се озове в град като столицата, който е един малък театрален Йерусалим, започва да се чуди в кой театър да отид ...