Поетът

                               За поета

  Душата на поета...

       Тя никога не е спокойна.

Нежните й струни усещат всичко наоколо, долавят и най-малката емоция и я пресъздават на белия лист.

      Колко безсънни, но и пълни нощи - пак над този лист.

Колко щастлива умора и колко съмнения...

 Сърцето на поета...

     То никога не е самотно.

В него си дават среща прекрасни утрини и тъжни залези, неведоми пътища и търсени усмивки...

    И обич! Толкова много обич!

 А годините минават...

   Донасят и отнасят своето.

Променят утрините ни, спестяват залезите, съсипват тялото ни, но душата...

   Душата на поета си остава същата - млада и чувствителна!

   И нека.

Защото в този забързан свят имаме нужда от глътка въздух, от няколко стиха, от малка спирка, където да поседнем и да се заредим...

Да си спомним отдавна забравени мигове, отречени залези и пак да поемем пътя си в ежедневието.

  Това е поредната спирка.

  Останалото е ежедневие.

  И метаморфоза.

Нищо в живота не е случайно...

И това, че срещаме този или друг човек по пътя си, че губим или печелим неочаквано - пак не е случайно. Съдбата си знае работата. Върти в колелото си хубави и лоши мигове и ни кара до последния дъх да се мъчим да си обясним необяснимото.

А толкова е просто всичко! Това е животът!!!

Вечен и неотменен. Миговете се въртят безметежно и безвъзвратно, блясват за миг точно пред нас и се стапят.

Остават спомените и... бъдещето!

От нас се иска само да се радваме на новия ден, да съхраним всеки хубав миг, да помним доброто, да прощаваме до безкрайност...

И да обичаме - защото обич ще ни се върне...