«ПОКАЖЕТЕ ИМ ПРЪСТ, ДА НЕ СТАНЕТЕ ПРЪСТ!»
«ПОКАЖЕТЕ ИМ ПРЪСТ, ДА НЕ СТАНЕТЕ ПРЪСТ!»
Утре е празникът на жените. На ония, които се раждат на света, за да раждат живот. Жените раждат синове. Синовете стават мъже. Мъжете се раждат на света, за да посеят живот. Но те са И онези, които правят войни и сеят смърт. На този ден нека всички да си спомним за това безумие, което отнема синовете от майките и бащите от децата завинаги – войната.
Войната е насилие над хора, измислено от хора. Войната е смърт. Войната е убийства. Без съд и присъда на невинни мъже, жени и деца. Няма кауза на света, която да заслужава смъртта на невинни деца, а всички убити са нечии деца. Убийците – също. Престъпниците са онези, които я решават – подпалвачите на войни. Войните правят от войниците палачи. И жертви. Защото да убиеш човек е престъпление. Но във войната ако не убиеш, ще бъдеш убит. Хората отхвърлят смъртната присъда за криминални убийци , а изпращат войници някъде и ги правят убийци или мишени. В името на какво? Струва ли си смъртта на нечии синове и бащи каузата, заради която умират? Има ли кауза на света, заради която да умират деца?
В Палестина майките раждат деца, за да умират. Там учат децата, че да умрат за Аллах е щастие. Мечтата на тези деца е да умрат след като убият много «неверници». Щастието – смъртта. Играчките им – бомби. Играта им – на камикадзета. Те са щастливи, когато превърнат себе си в коледна елха от бомби и запалят фитила. И убиват. И умират. Деца, родени да умрат в поредната безумна война.
Когато бях дете по света имаше войни. Не световни – локални и далечни или студени. Но войни! Като всяко дете се ужасявах, че това може да се случи на нас, на моето семейство, на моя баща. Може би не като всяко дете, а като момиче. Жените не обичат войни. Жените не отнемат живот. Те раждат живот. Майките не искат да раждат синове, които да бъдат убивани. Любимите не искат мъртви любими. На война играят момчетата и мъжете. В игрите те винаги са силните, побеждаващите, убиващите. Но така е само в игрите . В истинските войни те са истинските убити и най-често истинската война е последната игра в живота им.
Когато бях дете не разбирах защо се правят войни. Кой печели от тях? Сега знам – от тях печелят единствено произвеждащите оръжия. Всички останали губят.
Когато бях дете мислех, че е лесно да няма войни - ако всички мъже откажат да вземат оръжията и не тръгнат на война, няма да има кой да воюва. Не разбирах защо тръгват. Защо бащите оставят децата си и тръгват? Защо тези големи мъже вземат оръжието и тръгват? Защо не се скрият? На кого е нужен смешният им героизъм и смешното им мъжество? И сега не разбирам. Пиша това, за да дам възможност на повече хора – мъже, жени, майки, бащи, синове, момичета и момчета да прочетат стихотворението на Борис Виан «ДЕЗЕРТЬОРЪТ». Да го прочетат и да помислят. Вече не съм онова малко момиче, но открих отговорите на въпросите, които то си задаваше, в това стихотворение. Вече съм майка на син. И не искам той да бъде употребен в нечия игра на пари, защото той няма да спечели. Искам той да живее.
ДЕЗЕРТЬОРЪТ
Господин Президент,
аз ви пиша писмо.
За писмото дано
отделите момент.
Днес призовка дойде,
с новина, с новина –
да вървя на война,
да убивам.. Но НЕ!!!
Аз не съм се родил,
за да правя войни,
за да правя злини
аз не съм се родил.
Ето, пиша ви аз –
няма фронт, няма тил –
аз съм твърдо решил:
дезертирам от вас.
Аз баща си видях
как умря - инвалид.
Как и брат ми убит
се завърна при нас.
В гроба майка ми, знам,
още страда по тях.
Няма капчица страх
тя от бомбите там.
Бях в затвора, но Те
свиха мойта жена,
свиха мойта душа
мойто минало - Те.
Утре рано на път
аз поемам - и край,
край на този безкрай
от години на смърт.
Аз ще прося живот
от Брьотан до Прованс,
от Прованс до Брьотан
Ще крещя за бойкот:
Откажете им с: На!
Покажете им пръст!
Да не станете пръст,
не водете война!
Ако нужна е кръв,
господин Президент,
дайте вашата, хем
пак ще бъдете пръв!
Аз вървя разгневен,
но без пушка, без щик.
Ваште верни слуги
Нека стрелят във мен!
МЪЖЕ, СИНОВЕ НАШИ, ако някога поискат от вас да вземете оръжието и да станете убийци, не забравяйте, че ще бъдете и мишени. Не забравяйте, че може да няма войни, ако няма кой да стреля. Спомнете си думите на Б. Виан «Покажете им пръст, да не станете пръст!». За да имат майките ви синове, за да имат жените ви мъже, за да имат децата ви бащи, за да имат любимите ви любими, за да ви има вас. За да бъде за нас, жените, всеки ден празник.
© Даша Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Войните заради религия или раса винаги са били най-жестоки и кръвопролитни, но даже да ги няма тези различия, винаги ще се намери друга причина да бъдат насъсквани едни срещу други хората, стига някой да има интерес от това, а проблемът е, че винаги има такъв. Актуален пример са изкуствените настроения между България и Македония. Идиотщината по света няма никакви изгледи да секне... Не, че имам нещо против всички да мислят като Вестин, но това просто не беше на място, за съжаление...
PS: Поздравления за есето! -
Да се унищожи злото със зло? Странна мисъл, Красимир. Нали знаеш: Посееш ли ветрове-ще пожънеш бури.Дори-правилно или не, след като вече е създаден Израел, мисля, че тези хора биха могли да живеят мирно, ако не бяха манипулирани с религиозните си различия. Ако този конфликт не се подклаждаше непрекъснато от някои, които имат интерес.Много са производителите на оръжия, които трябва да печелят, нали!
А този ден Вестин, може би ще дойде,ако преди това човекът не се самоунищожи и не стане жертва на собственото си безумие.
Благодаря за вниманието на всички. -
И все пак, Христо, може да звуча като романтик(
, но все пак ще дойде ден, когато войните ще спрат... Ще дойде!!! -
Борис Вийан е много прав! Войната винаги е била продължение на политиката с насилствени средства! И във всяка епоха е имало страна, която възлага върху себе си ролята на световен полицай! Спирам до тук! Да не забравяме и най-глупавото понятие на съвременноста - "МироНАЛАГАЩА" военна операция )разбирайте нахлуване, агресия над суверенна държава! Спомнете си дали има етнически мир в бивша Югославия, какво се получи във Виетнам, Камбоджа, след свалянето на Садам и неговите измислени "оръжия за масово поразяване", които така и не бяха намерени!
Колкото до израелско-палестинските войни, мога да припомня думите, които са на починалия баща на шейха на Саудитска Арабия към Хенри Кисинджър (справка - първия том на спомените на Х.К.) "Защо искате да дадем от своите земи на един народ, пред когото по този начин искате да изкупите огромната си вина по време на Втората световна война? И то да го направим според една книга, която не зачитаме (християнската библия)? Та не разбирате ли, че това е предпоставка за вечна война между нас и този народ? Защо не изкупите своята вина пред евреите, като им отстъпите от своите земи - там, в Европа?"
А мога да кажа, че имам приятели и евреи и палестинци. Даже единият от тях, работещ отдавна в България, бе конвоиран от летището до погребението на майка си и обратно до самолета за България! Без право да се види със своите останали живи близки! Мога да кажа само едно - където Европа и САЩ са се намесили в Азия да "миротворствуват" нищо не е постигнато! Затова съм против войните изобщо! И ненавиждам онези личности и държави, които от позицията на своето "величие" разпалват военни конфликти! -
Когато убиваш, винаги си убиец. Друг е въпросът за какво го правиш. За защита на родината, за пари или за нещо друго. Но си оставаш убиец пред лицето на Бога.
А войни винаги е имало и ще има, Даша. Защото това е най-доходоносното нещо. За съжаление двете световни войни и всички други трагедии не научиха онези, от които зависи това, на нищо.
Поздрави за есето и честит празник!!! -
Ако застреляш терорист,опасан с експлозиви ставаш ли автоматично убиец?Ако някой не иска да убива или да става мишена,никой не може да го принуди на обратното.Целта на войната е да се унищожи "злото"(в което няма нищо лошо),а не да се убиват невинни хора,те са жертви на несъвършенния начин на водене на военни действия.Относно Палестина,камикадзетата...Не съм запознат и ще рискувам да говоря на изуст,но си мисля,че те го правят заради родината си(спомнете си Израелско-Палестинския конфликт),те нямат нямат военна мощ и този вид "тероризъм" е единственият начин за противодействане и оказване на натиск.
-
Даша, имаш и публицистичен талант, не само поетичен. Въздействащи са думите ти, пиши! Нека е по-силен гласът на майките
-
Ако никой мъж никъде не вземе оръжието няма да се налага, Вестин!
-
Мила Лонтана, понякога това се налага - да умират мъжете ви, бащите ви, синовете ви, братята ви... понякога Причината е някъде там в есето ти... "Българийо, за тебе те умряха
една бе ти достойна зарад тях.
И те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име кат мълвяха, умираха без страх"
Никой от тях не е искал да умре, нито да убие... "Мъртвият не ни е вече враг". Но понякога се налага... например, за да не умират други хора... например...
Поздрав, Даша!
Подхванала си много дълбока тема!
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Представи си.че няма мое и твое!
Може бе ще кажеш,че аз съм мечтател,
но аз не съм единствения
и един ден ти ще дойдеш със нас!!!!"
Това е от една песен на Джон Ленън,който ни караше да мислим
глобално.Дано"пораснем"вътре в себе си за да няма смърт и да бъдем
с близките си.
Браво ДАША!