Живеем в странна ситуация, прекалено много думи и никаква комуникация. Такива сме шопите силно мразим или силно обичаме, не можем никога да имаме по равно от двете.
Силно мразех себе си. Толкова силно, че потисках всяко едно ново начало. И беше трудно всяко ново начало. Потискайки радостта затварях вратите на сърцето си и хората вътре в него. Задушавах ги с присъствието си в живота им и исках да взимам решения за техния живот, когато решенията се отнасяха за мен и тяхното присъствие в него. Приемах мълчанието, като вид изпитание и мълчах с тях. Бях мълчалив стон, бях без глас, бях просто там до тях. Когато обаче имах нужда да кажа, нито един не ме чу. Нито един не беше мое ухо. И мълчаливо говорех и гласа ми беше тих. Нямах желание вече да говоря, просто исках да споделя. И споделях с най-прекрасния човек на света, който бе в живота ми за кратко, но сподели всичките ми мисли. Чу всеки един мой зов, всяка мисъл, всеки нов стон. Обичах този човек, живеех редом с него, докато един ден реа ...