Нагледахме се и се наслушахме тези дни на похвални слова за саможертвата на шепа родолюбци отпреди 120 години вдигнали се против волята на великите сили за обединението на една разкъсана малка нация!
Да не бяха го правили милите...Щяхме подобно на по-късното разкъсване на Германия да има две Българии и нямаше да има толкова страдания през годините...
- На 9 Септемри северната част щеше да е Еврейски Руски протекторат, а южната – протекторат на Американските еврей.
- На 9 Септевмври 50 % от интелигенцията , намираща се в южния протекторат нямаше да бъде избита от комуноидите вилнеещи в северния протекторат. Приемам дори, че част от интелигенцията дори още в периода 1-8 Септември ще е прехвърлила балкана и ще се е спасила, така, че щеше да има поне 70% умни българи спасили се от куршума...
- След 9 Септември за южния протекторат щеше да влезе в действие плана “МАРШАЛ” за следвоенно възстановяване
- След 9 Септември двата протектората щяха да изсипват преференции в двете части на страната и тя макар и разделена щеше да се развива, за да доказва всяка от тях колко е по-добра от другата...
- 45 години след 9 Септември неминуемо идва края на Студената война и противопоставянето и щеше да последва естествено СЪЕДИНЕНИЕ!
- Нямаше активи за 30 милиарда да бъдат ограбени от шайката управляващи...
- Нямаше проспериращи предприятия да бъдат раздадени на мутри и нарязани на скрап...
- Нямаше синове и внуци на комуноиди да върлуват в китното ни отечество!
- Нямаше.... и не ми се изброява, защото всеки мислещ ще напише страници още!
- Така след 1989 година щяхме да чествуваме влизането ни в Обединена Европа и СЪЕДИНЕНИЕТО на България!
И накрая ... нямаше да слушаме добре облечени послушни родоотстъпници да ни говорят какво наши сънародници в порив на добри мисли са сътворили преди 120 години! Отново се потвърждава и мога да перефразирам постулата, че пътя към адското състояние на България е посипан с добрите намерения...
Това накратко мислих , като слушаш и гледах синовете и внуците на убийците , затрили интелигенцията на страната ни... Колко жалко за нас!
© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados