Празникът...
Ден, в който всички любими хора се събират и отбелязват определн случай. Утре е Патронният ни празник. Всички ние, учениците, ще се съберем в двора на гимназията, за да принесем венци и цветя в памет на св. Климент Охридски.
Празникът още не е настъпил, а вече нямам търпение. Колкото повече ми се иска времето до утре да се мине бързо, толкова повече то се бави. Не мога да си го обясня.. Защо винаги става така, когато с нетърпение очакваш нещо хубаво? Започвам да си търся наи-различни занимания, за да ми се мине безкрайното време по-бързо и да дойде дългоочакваното Утре. Най-накрая слънцето залязва и небето става черно, потънало в зимната мъгла на 25 ноември. Звездите едва се виждат през ситния дъжд, който мокри, потъналата в дълбок сън земя. Лягам си рано и започвам да си мисля за утрешния ден. Колко е прекрасно... Всичко е цветно и красиво. Всички се радват, от малките петокласници, до “остарелите” дванадесетокласници. Унасяйки се в такива и още ред други хубваи мисли за ...