Празникът...

            Ден, в който всички любими хора се събират и отбелязват определн случай. Утре е Патронният ни празник. Всички ние, учениците, ще се съберем в двора на гимназията, за да принесем венци и цветя в памет на св. Климент Охридски.

 Празникът още не е настъпил, а вече нямам търпение. Колкото повече ми се иска времето до утре да се мине бързо, толкова повече то се бави. Не мога да си го обясня.. Защо винаги става така, когато с нетърпение очакваш нещо хубаво? Започвам да си търся наи-различни занимания, за да ми се мине безкрайното време по-бързо и да дойде дългоочакваното Утре. Най-накрая слънцето залязва и небето става черно, потънало в зимната мъгла на 25 ноември. Звездите едва се виждат през ситния дъжд, който мокри, потъналата в дълбок сън земя. Лягам си рано и започвам да си мисля за утрешния ден. Колко е прекрасно... Всичко е цветно и красиво. Всички се радват, от малките петокласници, до “остарелите” дванадесетокласници. Унасяйки се в такива и още ред други хубваи мисли за празника, заспивам.

Ето го, утрото настъпва, слънцето плахо се подава на хоризонта и угрява с лъчите си стените на къщите. Отварям очи и дори не дочаквам будилникът да издрънка. Станах и си облякох дрехите, които си бях приготвила за празничния ден. Излизам от нас и ходя към училище, по пътя си срещам деца в моята посока, с грейнали усмивки. Наближавам гимназията и вече изгарям от нетърпение да вляза на двора и да се наредя до съучениците си в очакване да започне програмата, която учители и деца подготвят толкова време. Неусетно стигнах до входната врата и гледам, как всичките ми приятели са си облекли наи-красивите дрехи, всички са се наредили и чакат програмата да започне. И ето звънецът удари и най-отпред излезе петокласникът с букет в ръка и започна да говори. Учителката му по литература се е постарала то да научи най-красивото стихотворение по случай празника. Всички ние го слушахме как красиво говори и му се радваме. Думите, които изрече малкото момченце, стигнаха до сърцата на всички ни. След страхотното слово имаше още по-великолепна програма и накрая се запалиха факлите, символизиращи неугасващото ни желание за учение и знание.

И така завършва един от най-хубавите празници в годината. Празник, изпълнен с радости, мечти и надежди.. Празникът, който са празнували и родителите ни... Празникът, който с нетърпение очаквах...