Днес е голям празник за мен. Празнувам  Живота. Наляла съм си чаша кехлибарено на цвят, малцово питие и вдигам наздравица. В стаята съм сама със себе си и всичко е толкова истинско и неподправено. Няма кой да преценява и оценява... Всичко е толкова естествено. И мислите ми, и думите ми. Пропити са с човечност, но и с  една вселенска тържественост. Въздухът около мен вибрира от щастие. Щастието ми е трайно. Следствие е на факта, че ме има, че съществувам. То е най-сигурното щастие.

Има и еуфорично щастие, но то е краткотрайно като мълния. Минава и заминава.

Преживявала съм и такова. Вдигам пълната чаша и развълнувана, с много вяра казвам: ”Наздраве, Животе! Благодаря  Ти, че те имам! Че ми даваш сила, вяра, любов и радост! Че си светлина за духа и очите ми. Че си  невероятно чудо, което не може да бъде описано с думи. Всички рисунки на света взети заедно не могат да Те опишат и всички песни на света не могат да те възпеят! Бъди благословен вовеки, Животе! Нека цялата  Вселена всеки миг да Ти бъде благодарна за това, че Те има!”

                    Пред мене застава едно крехко момиченце. То е с пъстра басмяна рокличка и държи чаша с любимия си ягодов сок. Чукам леко чашата му и казвам: ”Наздраве, мое детство!”

                      Продължавам нататък и виждам една девойка, която има най-красивата и дълга плитка в цялото училище. Тя  стиска в ръце стъклена чаша, пълна с домашно безалкохолно вино. Цялата сияе от щастие. Върху лявата й буза се усмихва трапчинка. укам с моята, нейната чаша и й казвам: ”Наздраве, младост!”

                       После срещам една  красива жена. Хванала е за ръка момиченце, а до нея крачи усмихнат мъж. Тримата сядат на  маса с бяла, колосана покривка, разположена върху мостче над  планинска река. Отивам при тях и вдигам наздравица: ”Наздраве, моя зрялост!”

                       Продължавам да крача. Забелязвам, че зад гърба ми подтичва побеляла старица. Тядържи в ръка чаша с греяно  вино и я протяга към мен за наздравица съсухрената си ръка. Казвам й: ”Старост, върви си!! Не съм те  канила и не желая да вдигам наздравица с теб! Моля те, да не пресичаш пътя ми!”

                      Днес е голям празник за мен. Духовен. Празнувам Живота. Празнувам себе си.