(ad astra per aspera)Марин Цонев
Сред мозъци нечестиви, човекоядци зли, страхливи роби на греха -
хора под вличнието на ''Духът" се вие появихте,
в епохи и времена, когато трудно бе да чуеш "Милост и доброта".
Но вие тръгнахте нагоре и напред и рекохте: "И когато бяха с огън горени, с подигравки пробождани,
с ръце бити, когато бяха смятани за най-долни зверове,
с закон осъждани, мислеха си те: Нашият дом не е на земята,
това е домът на суетата, тук сме за малко.
И полуживи в далечните звезди, виждаха те всички добрини.
И вървяха над света по път от кръв нагоре и напред - "През трудностите към звездите" беше техен етикет.
И колкото по-напред и колкото по-нагоре, толкова повече светеха те.
Но дяволите ревниви измислиха ренде: "Щом като няма да ни робувате, законът ще гласи: нещастници сте зли!"
Появи се лукава мисъл, зловелики бунтове, омразата към Авел в кривите сърца.
Появи се злобна дума в грешна им уста.
Появи се и така премина в мерзки там дела - който ще да е нечист, нека да е то сега!
Наизлезе дума, закон, едикт, писание - малко бе!
Наизлязоха бесилки, клади, брадви, триони и разчленелки зли - малко бе!
Наизлезе мъдрост от земята,поднебесна злоба, вселяващите очи - малко бе!
Тази троица упорита внезапно връхлетя и
тръгна кръв като океан, потоци и реки...
и болката и слабостта нямаха сълзи дори.
И колкото повече викаха от болка, толкова повече смехът се развилня.
Колкото повече нещастие, толкова повече всеобща утеха.
Колкото повече рани, толкова повече увереност светът си добави, че: "Ние бяхме прави".
Колкото повече падаха, толкова по-силно запяха техните - земните души, сърца, суети.
И мнозина падаха немощни от техните стрели, защото не удържа всеки срещу тези суети.
И нямаше за тях надежда веч - нямаше да ги видим никога, дори далеч.
Не успяха те да паднат от триони, брадви зли, черен грях ги изяде, суети, страсти, гордост, мъдрост, земно щастие - таз вяра бе по-опасна от звяра.
Така триони, клади, едикти - малко бе, те паднаха от това, за което народът гласи: Гарван гарвану око не вади.
И все по-малко оставаха те.
Но всред тези кърви, падения ужасни, гърбавост, къркорещи черва,
удари по главите, където това бе по-малкото зло,
в миг нестар старец се обърна и каза на царицата-воùн, чието име бе "Суета Смъртодаряваща навред" без страх от нищо с двуостър меч от слово:
"Колкото и да паднат, един ще стигне там, ще стъпи всеки крак на съзвездие и с мощен глас към земята ще прогласи:
През трудностите към звездите, пътят истински води.
През трудностите към звездите - тоз път сега (докога?) остава отворен.
През трудностите към звездите - колкото и да ни пречат те.
През трудностите към звездите, колкото и да ни мразят.
През трудностите към звездите по него ние ще умрем.
През трудностите към звездите - там друго царство ще основем.
През трудностите към звездите, където никога няма да угасне
- никой ден!
Посвещавам от все сърце на всички християнски мъченици от времето на Римската империя* и Светата инквизиция* също и на тези, които предстои да умрат до края на човешката история заради името на правдата и истината. Посвещава се още и на всички, които всеки ден са мразени, унижавани и отхвърляни и на тези, които умират в името на правдата, истината и справедливостта. Благодарим на всички вас, борци, които не се съобразявате с неправдите на света, благодарим ви, че сте се родили и стъпвали на нашата грешна планета!
*смята се, че убитите през десетте големи гонения срещу християните в Римската империя са 3-5 млн. жертви
*изчислява се, че жертвите на Католическата църква са над 100 млн. инакомислещи хора (не само християни, но най-много такива, които са обявявани за еретици)
През трудностите към звездите
© Марин цонев Todos los derechos reservados