Приемам те, Животе! Такъв, какъвто си... предизвикващ в мен различни усещания. Обичам те, защото така ми говориш. Шепнеш тихо през ухото.
Чрез теб аз чувствам. Понякога тъга, понякога радост. Горчиви сълзи или смях до захлас. Но това си ти - мой си, такъв те искам! И знаеш ли защо?! Защото съм артиста, който ти направи! Изгради, като построи душата ми. Обгърната от хиляди мечти. Усмихнат, сърдит, весел, тъжен или всеотдаен... но още жив! Клоунът от сцената, която нарисува. Момчето, предизвикващо действителността. Малкото, играещо с мислите, кръжащи в неговата глава. Ей така, летящо през многото облаци, срещи откриващи се пред мен. Ден след ден - миг, подир миг.
Падам и се издигам, променям траектория, посока и цел. Пътувам, преминаващ, аз се радвам на всичко около мен. Удрям се, така е - понякога много боли. Но въпреки това, аз продължих. Като летя, обхождащ небесата навред.
Хубаво е, наистина! Когато изживяваш всичко това, отново и отново. Все едно за първи път.
И ако мога пак да изби ...