Приказка за кръга

Кръгът е приет за съвършената форма във вселената. Всъщност той единствен стои
до представата за съвършенство, без да създава конфликт с нея поради
завършеността, неоспоримостта и своята безкрайно повтарящата се крайност.
Неговите нематериални прояви - повторение, цикличност и кръговрат привличат
както пламъче на свещ нощни насекоми вечно търсещите перфектното човешки
същества. Те наричат процеса на следване на логическата или веществена нишка на
кръга жизнен път и точно на края на обиколката остават дълбоко и без абсолютно
никакво основание учудени от липсата на напредък и повторяемостта на факти,
събития и изводи. С плач се появяваме на този свят, недоволни от напускането на
нежния кръг на майчината утроба, с неудовлетворение склопяваме очи, напускайки
живота, неуспели да излезем от очертанията на големите и малки кръгове,
съпътствали ни непрекъснато между тези две събития. Религии, философии, дори и
науката ни учат да виждаме кръговрата като естествения ход на нещата, да се
осмислим в и чрез него, да бъдем щастливи въпреки и заради крайността, да се
осъзнаем като изчезваща частица, заменила някоя предхождаща и която ще бъде
заменена от някоя следваща. Повечето хората живеят и умират нещастни, защото не
могат да постигнат тази завършеност или с друга дума съвършенство, присъща на
най-обикновения кръг, постоянно принудени да бъдат част от, а не цяло.
Затворената система не носи потенциала на промяната и изненадата именно поради
своята постоянна повторяемост, или с друга дума съвършенство. Тя притежава нещо
друго, нещо много ценно, което може да бъде усвоено, използвано, разбрано и тя
да бъде напусната от посетителя, без да бъде променена от него, защото това е
невъзможно, но подарила му смисъла си, изпълнявайки по този начин единствената
си функция на носител на идея, информация и знание – да ги сподели. Кръгът не е
нищо друго освен един урок, който трябва да научим, но понеже никой не иска да
вижда отвъд избора, който не е разбрал, ние не можем да го напуснем преди да
открием и усвоим смисъла му. Така, смисъл по смисъл, кръг по кръг, ние се
приближаваме до вечно търсения смисъл на нашето съществуване - да се превърнем в
кръг, събрал всички възможни смисли в себе си. Другата възможност е да
продължаваме да се въртим в кръг...