Чувайки думата манипулация, първата асоциация, която ми изниква, е лъжа. И това е съвсем просто и логично. В основната плоскост на това човешко умение се шири и разпуска пипала измамата. Самата манипулация е едно по-висше и тънко умение от чистата и добре позната лъжа. Двете се различават чувствително по това, че ако едното служи просто като защитна реакция, навик или оръжие, то другото цели да извлече полза и да натрупа дивиденти, да докосне по фин начин струните на психиката и да погъделичка духовните ни фетиши, преди да завърши безкръвната операция по манипулация.  Интересно е колко хипнотично действа манипулацията, как повлиява на социалната маса, как контролира ежедневието и пренарежда индивидуалните приоритети. До такава степен сме свикнали тя да отразява известен контрол над нас, че сме станали неволно и неосъзнато зависими от нея. Няма центрове, които да лекуват от тази зависимост, да потиснат пристрастяването, но дори и да има, то и те навярно ще са поредната манипулация.

 За да има толкова мащабен и дълбок успех безспорно манипулацията вирее и съществува най-добре в среда на нужда и обезверяване. Там са нейните Енисейски полета и неизчерпаеми златни мини. Ще си позволя да се повторя, като кажа отново, че целта ù е да извлече полза и дивиденти (финансови, материални...).

 Още от невръстни деца на нас ни се предава легендата за Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клауз и как ли ненаименуван още старец, в зависимост от паралелите и меридианите, които населяваме. Та този добър дядка, всяка година на Рождество Христово прелита с шейна над света и оставя купища подаръци под елхите за хлапетата. Доста щедър пенсионер ще да е това, но пък какво да се прави, легендата е натоварена с по-голямо сърце, отколкото може да износи. И смешното е, че това би трябвало да е една залъгалка към децата, без никаква манипулативна нотка срещу невинните им главици. И да, така е. Манипулацията остава опакована под светещата елха за родителите. Светият християнски празник се превръща в златна кокошка в ръцете на търговците и смисълът му се опорочава, като се превръща в празненство на комерсиалното. Една гигантска манипулация, но заредена с толкова вълшебство и украсена с ореола на религията, че едва ли съществува християнин, който да се съпротиви на силата ù.

 Като заговорих за белобради и белокоси старци, се сетих за един друг персонаж със сходни визуални характеристики. Не е на годините на Санта-та, но пък сигурно има милиони, наброяващи годините му. Виждаме го навсякъде, слушаме го, силно го обичаме и силно го мразим; скандално и „хомосексуално” национално явление... Не мисля, че е останал някой, който още не се е сетил за името му – Азис, или просто по-непопулярното и нехаризматично - Васко. Замисляйки се за известността и успеха му, си задавам въпроса: на какво се дължат? Повече на таланта му или медийния спектакъл, който демонстрира от години? Неговият образ обсебва всички списания, телевизии, светски прояви и дефилира като царя на нощта в лъскавите и снобарски клубове. Фрапантната му хомо-визия, прекаленото парадиране с това, са един определено работещ ПиАр ход и поредната блестяща, обществена манипулация. Не може да не му се признае успехът! Евала! Това доказва по-горе споменатата от мен теза, че манипулацията се развива най-добре в среда на нужда. В случая – нужда от образ, който да „обогатява” душата и себе си на гърба на гладния духом и физически народ.

 И пак в стремежа си човек да спечели Големите пари, дава малкото, които има, в името на един шанс, вкопчен в прегръдка с надеждата. Казина, лотарии, букмейкари, хиподруми, черно тото и още безброй хазартни игри, осланящи се на гърбовете на обикновените, за да трупат несметни богатства и да създават мощни империи, радващи се на постоянен финансов стабилитет. Хазартът е играта на манипулацията. Тя е господарка на тази арена и омагьосва милиони хора, разболява милиони души и с грация и финес ограбва стотици домове и разбива най-стабилната институция – семейството. Когато човек е отчаян, е най-слаб. Тогава той се превръща в дивеч, лесна мишена, улов за вечерята на масата, на която се хранят Пороците.

 Пороците сами по себе си също могат да придобият човешки вид. Малко въображение и ето ти една завършена картина. Стаята им – това е държавата. Масата – народът. Столовете – местата в Народното събрание и Министерски съвет. Пороците – лицата на управляващите. Цялата картина е всъщност един цирк на манипулацията и триумф на демагогията. Говорят ни, говорят ни и ни обещават пълни джобове и стомаси, хубави пътища и добро здравеопазване, ефективна правосъдна система и живот на бял човек... О, небеса! Нима вярваме? Нима не знаем наизуст празните им приказки? Знаем, всичко знаем. Но сме просто жертви на най-великата манипулация. Тази, от която и да искаш, не можеш да се освободиш. Тази, която осъзнаваш с ясен разсъдък и въпреки това си безсилен да надмогнеш. Така е устроен светът. Имаме нужда от цялата ù вреда, за да почувстваме макар една минимална полза някога: сега, в бъдещето, никога. Полза от надеждата – винаги!

 Тъй като манипулацията и безкрайните и превъплъщения са толкова много, реших да се откажа да изброявам още примери, просто защото никога няма да се изчерпят. И в заключение ще добавя, че тя е едно необходимо зло. Без да сме се озовавали в примката ù няма как да се научим на осъзнаване. Няма как да успеем да различим истинското от фалшивото и макар и да звучи банално – доброто от злото. Тя е онази стълба, чиито стъпала трябва да се изкачат. Защо ли? За да се превърнем в едни по-добри манипулатори от другите! Тъжно...