признанието на една най-добра приятелка

Грешка ли правя като ти казвам всичко това. Дали те наранявам или пък себе си наранявам? Не знам какво да сторя като те видя пред мен да стоиш. Разтреперваш всичко в мен. Действаш ми като наркотик. Боже, какви ги говоря. Трябва да ти кажа. Да ти кажа какво изпитвам в момента. Какво чувствам, щом си до мен.

Обичам те. Това е всичко, което мога да кажа. Обичам те и тази любов ми дава крила. Дори да те виждам с друга. Дори да знам, че обичаш нея, всичко, което искам, е да си щастлив. Съгласна съм да плачеш на моето рамо, когато тя те нарани. Съгласна съм да те обичам, макар и само аз да знам за тази любов.

От теб не искам нищо в замяна. Моля те само за едно, не бягай. Не бягай от мен. Не се плаши от това, което ще чуеш. Аз не искам да си до мен и да ме обичаш, на мен ми стига само да те имам. Да те имам като приятел. Е, искам и още нещо. Нещо, което ти ми даде, само че не разбра колко много значеше то за мен в онзи момент. Онази нощ, в която останахме сами под дъжда. Смяхме се много и на мен ми стана студено. Ти ми каза, че сме близко до апартамента ти и отидохме там. Взех си душ и после... после се случи онова, за което толкова дълго копнях. С теб бяхме заедно. Бе ни добре, но ти реши, че приятелството ни струва повече от една нощ. Една „грешка" - така го нарече ти. Е, може би сгрешихме. Може би си прав, но за мен това не беше грешка. Бе най-прекрасното нещо в живота ми и сега не мога да те погледна със същите очи, с които преди. Вече не ми стига приятелството ти. Не мога да те гледам с друга и да се правя, че не ме боли. Не мога, защото вече ме боли много повече от преди. Казвам ти всичко. Казвам ти го, защото ме боли и искам да знаеш. Искам да знаеш колко много ме боли, колко много боли от любовта. Сърцето ми копнее само за теб, но ще си тръгна. Тръгвам си, защото ме боли и не мога да понеса болката. Болката от несподелената ми любов.