Млад нигерийски свещеник написал малка книжка озаглавена: „Продавайки Бог с отстъпка". Фокусирал я изцяло върху критиката на така нареченото евангелие на просперитета, което нерядко доминира доста идеи, особено сред по-новите течения в християнството. Според застъпниците на това становище бързият жизнен успех, доброто здраве и материалното богатство се явяват като потвърждаващи знаци на истинската вяра. Бог е обещал да благослови доближаващите се към Него и благословията Му неизбежно придобива видими форми в материалното благополучие. В рамките на същата логика е и обяснението защо цели народи или култури са исторически по-продуктивни от други. Въпреки претенцията на споменатото съвременно течение за обогатяване на християнската традиция, следва да се отбележи, че богословието на просперитета разкрива отчетливото си присъствие още при древните юдеи. Така например, Св. Павел във второто днешно четиво от Коринтияни 1 осъжда религиозното мислене, което не признава кръста за най-съществен елемент на автентичната християнска вяра. За него християнското послание е повече отдалечено от природата на евангелието на просперитета, отколкото от дървения кръст. „Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия." (Коринтяни 1, 18). Св. Павел признава, че това послание, което за истински вярващите е израз на Божията сила, се възприема като обикновена глупост от носителите на фалшива вяра. Богословието на кръста, за разлика от това на просперитета признава, че трудностите и противоречията могат и често съпътствуват вярата в разпнатия Христос. И също така, най-значимата награда за истинската вяра не принадлежи на този свят. Да се вярва, че наградата за праведността винаги се намира в земния живот е равносилно на изповядването на материализъм в религиозни одежди.
Св. Павел не отрича, че християнското учение за кръста няма смисъл от чисто човешка гледна точка. Кръстът олицетворява слабостта и глупостта на Бог. Но както той казва: „... онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците." (Коринтяни 1,25).
Павел идентифицира примери на типично човешко мислене в отклика на християнското послание на юдеите и гърците от своето време. „Защото и юдеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както юдеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;" (Коринтяни 1, 22-24).
Евреите са искали знаци. Според вярването им, Месията или Синът Божи щял да се само-докаже чрез чудеса и знаци. Но Исус прокламира „не" на фундаментално ниво срещу живота диктуван от знаци и чудеса. Когато дяволът Го изкушава да скочи от храмовата стряха за да удиви хората на вярата, Той отказва категорично. Когато присъстващите на разпъването Му Го подиграват, „други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;" (Матей 27, 42) нима е постъпил според очакванията им? Отново не. Исус е опровергавал богословието на просперитета систематично, пункт след пункт. Дори предлага негативен знак на съвременниците си. Юдейските книги отбелязват „... проклет е пред Бога всеки обесен на дърво..." (Второзаконие 21, 23). Следователно, за евреите фактът, че Исус е бил окачен на кръста е представлявал недвусмисленото опровержение на Неговата бого-синовност. Дървеният кръст се е изправял като твърде негативен знак пред техните очаквания. Въпреки това, Исус е изложил физическите си мъки публично на кръста.
Гърците от друга страна, са търсели мъдрост. Имали са развита логическа философия за Бог и са си представяли Неговите действия според нея. Например, вярвали са, че Бог не може да страда. Затова всеки страдащ и умиращ на кръста не е имал правото да претендира за божественост. За тях Разпятието също се превръща в препятствие при възприемането на реалното съдържание на християнското послание.
Ако кръстът е бил пречка във времето на Св. Павел, как стоят нещата днес? За съжаление, почти по същия начин. Не вярваме ли по споменатия начин в евангелието на просперитета извън популярните нагласи на безразличие към религиозните ценности? Почитаме и хвалим Бог, когато личните ни дела се развиват добре. Но когато те следват точно противоположния курс на желаното от нас, какво става с вътрешната ни нагласа най-често? Къде личната ни религиозност е по-силна - в черквата по време на служба или сред хората от ежедневния живот? Не поставяме ли в много случаи религиозността си над морала и така достигайки в най-ревностните ни, но и най-лицемерни нагласи, не по-далеч от само-ограниченост? В Евангелието няма друг епизод, в който да видим Исус ядосан без задръжки освен, този, когато прогонва търговците от Храма. А тези търговци са продавали в петия храмов двор, т.е. там, където храмовата администрация е осребрявала жертвоприношенията на вярващите срещу „мръсните" пари на не-юдеите. Не е ли именно тази храмова самоограниченост най-ясния израз на религиозност поставена над естествения морал? Колко различна е описаната ситуация от онази, при която жадуваме за само-доказване чрез светски успех, а в черквите се утешаваме за направените компромиси по пътя към същия успех?
Дано в Исусовия яд да открием чиста и семпла необходимост в душите ни за истинска вяра, с която да можем да Му служим безусловно, да продължаваме да вярваме в слънцето дори, когато то не свети, да устояваме във вярата и да обичаме и служим на Бог дори, когато сме окачени на кръста, видимо изоставени от Него. Кръстът винаги е бил мъченичество преди всичко останало. А най-честото съвременно мъченичество е воденето на свят живот в среда на безразличие и осмиване.
© Никола Стоев Todos los derechos reservados