Времето ще бъде отвратително, студено, мокро, болно , кално.Аз се чувствам, а може би и ти, размекнат, потиснат, тъжен, ужасен, лош, самотен. Няма път, красота, зелено, птици, риби, море, синьо.
Пиказка за живота и за човека разказваме, когато тичаме натам, където никой не ни чака, когато бавно ще се връщаме от там, където никой не плаче и не се смее.Само тогава изпълняваме великата си мисия живот.
Земята."Аз и Земята сме едно". Човек е Бог, но и жертвен агнец.Оставя кръстът, който е за всички.В него е болката, значи принадлежи на човека.
Бедният, бедните и аз...
Колко риби има в морето?
Бог - риба, Бог - закон.Космос.
Хайку!И една любов, моята.По - силна дори от психоаналиите на Фройд.
Дали?!Сюреализмът и аз.Всички сме в одата.Легло имам, нямам легло.Рогозка и пера.Бира.
Когато преди се родих...
По - късно, когато пак се родих...
И сега отново.Години много.Лица и тела, живи и погребани по целия свят.Пънк.Китара. "слънце изгрева".Великден.Велик ден. "Фиеста".
Все дни и дни - от тъжни до самотни.
Изморен съм от надежди.
Отивам да се видя с причтел.
вървя и се оглеждам във витрините.Косата ми е къса.Лицето ми?То е на кукла, пластмасово, дървено или бог зане какво.Не беше моето лице и не беше живо.Два пъти проверявам отражението си.И двата пъти резултат беше същият.
Качих се на мотор и тръгнах с пълна газ.Изминах големи разстояния, когато разбрах, че съм карал с голяма скорост назад.
Паднах.Станах.Жив съм.Питам хората как стана така.Те ми казват, че винаги така става.С всеки.Трябва да паднеш, за да продължиш в правилната посока.
Такава е прогнозата.