Една-единствена дума, а значи толкова много. Една дума, а изисква толкова много усилия. Една дума, която наранява или може би променя нещата към по-добро. Всеки от нас има нужда от някой, който да го обича и разбира и на когото може да разчита. Всеки от нас се нуждае от топлина и подкрепа в тежък момент.

    Помислете  и  ми кажете...  Бихте ли простили и непростимото?

Бихте ли  простили  предателството и обидата?   Трудно е, нали?

Но всеки заслужава втори шанс. Няма нищо по-хубаво от това да простиш грешката на другия. Понякога дори си мисля, че да простиш нещо на някого си е цяло изкуство, защото прошката е най-силното оръжие, тя ни дава стимула и вярата, пречиства ни и ни прави по-добри.

    Прошката е единствено и само олицетворение на силата и добротата.

     Не вие, които сте простили, сте слабите... Слаби са тези, които са ви наранили, а след това съжаляват за стореното. Може ли да се нарече човек този, който никога не е прощавал?  Разбира се, че не може – той не познава красотата и умението да прости. Никой не е идеален, всеки прави грешки, но от чуждите най ни боли. Ние хората сме едни несъвършени същества. Трябва да се научим да ценим това, което имаме, да обичаме живота и да показваме истинските си чувства без страх. Трябва да се опитаме да не търсим перфектното и идеалното в даден човек, а да го приемем такъв, какъвто всъщност е - с всичките му недостатъци и грешки!

    Всичко може да се обясни и всичко може да се прости, но и от всичко, което си притежавал, може да остане едно, може да остане едно нищо, от всички чувства, които си изпитал, да остане само един спомен, който вечно да гори в съзнанието ти.

     Прошката е най-силното лекарство срещу страданието, тя е едно чудо, едно вълшебство.  Ние прощаваме, не само за да спасим другия от угризения, а и за да помогнем и на самите себе си. Не е нужно да знаем как да прощаваме или да се учим на това...

Нужно е единствено силното желание да го сторим.

    Умението да прощаваме ни прави по-добри и ни кара да се чувстваме духовно извисени. Но често сме склонни да простим на другите, но не и на себе си. Защо се примиряваме с това? Причината е една, че ние по-трудно сме готови да си простим нещата, които сме направили или пък не сме.

    Прошката ни дава възможност да общуваме отново с даден човек. Не е сигурно, че ще имаме същото доверие на онзи, който ни е причинил болка и ни  е предал, но важното е да опитаме.

   Когато някой ни е излъгал и ни е наранил дотолкова, че нямаме силата да му простим, не е нужно да ставаме враждебни и да търсим отмъщение, трябва просто да положим  усилия и да преодолеем болката. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим да ни наранят, но в същото време не можем да избягаме от болката.

     Гордостта - тя винаги ни е пречила да помолим за прошка. Не е важно да се притесняваме и да мислим за това как ще изглеждаме в очите на другите, а е важно да сме уверени в себе си, да осъзнаем наистина вината си и да помолим за прошка.

   Веднъж излъгани, хората не могат да се доверят отново, защото се страхуват от повторното страдание, но трябва да поемат и рискове, защото животът е нашето предизвикателство, което  е изпълнено с много рискове, а ако искаме да живеем трябва да рискуваме.

    Тези, които не са сметнали за нужно да простят грешките на другите, са страхливци. Те нямат смелост да се изправят лице в лице с това, което ги  е наранило веднъж...

   И ти, който чакаш толкова много време и не намираш силата да се извиниш, направи го сега и ще видиш, че всичко ще се промени! Най-чистият празник в църковния календар е така наречената Прошка. Той е подходящ да поискаш прошка и да се извиниш. На този ден се целува ръка с думите „Прости ми”. Това е едно доказателство, че прошката е жизнено важна и трябва да се даде на човек, който се нуждае и разкайва.

     Дори преди смъртта си хората искат да бъдат опростени, за да могат да умрат спокойно, защото прошката е като животоспасяваща отрова, която всеки трябва да изпие. Ако ти си простил веднъж, можеш да изживееш живота си спокойно. Това е поредното доказателство, че прошката ще бъде значима и за съгрешилия човек. Прошката е признак на великодушие.  Когато простиш нещо на някого, доказваш на света, че си станал по-добър, по-достоен и по-смел човек. Да простиш греха на най-големия си враг е признак на човечност.

     Всеки греши, но не всеки прощава!  Ние трябва да се стремим да не правим много грешки, но да прощаваме по-често, защото да се сгреши е човешко, но да се прости е божествено!

    Хората трябва да си прощават, за да има разбирателство между тях и трябва да вярват, че във всеки  останало нещо добро. Трябва още от малки да се учим да прощаваме и да искаме прошки за малките неща, за да можем с времето да осъзнаем  силата, която носи думата прошка.

     Да  простиш и да ти бъде простено – това е пътят, по който се завръщаме от отчуждението към сближаването, от омразата към любовта. Да простиш, означава да  разбереш, че никой не е съвършен и ние хората трябва да се обичаме и да се подкрепяме, да бъдем едно цяло, защото живеем в забързан свят и ако на Земята не съществува обич, няма вяра и надежда и никой няма да може да живее. Наранени или обидени, трябва да продължим напред, да се освободим от болката и страданието, защото Прошката е велико нещо...

                                                        ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА – 9 КЛАС