„В живота никога не е толкова хубаво, както мечтаеш, но е толкова лошо, колкото се страхуваш.“

Фей Уелдън

Ден подир ден събираме си мечтите в спомени. Мечти, понякога премръзнали, друг път нажежени до кръв, а нерядко – протяжно мъгливи като есенна утрин. Те, нашите мечти, остават събрани в душевната кутийка за спомени. Понякога ги преглъщаме, друг път ги споделяме или пък си ги пазим скътани само за себе си. Безкрайно различни, разпръснати и накъсани до насълзяване или пък извикващи на лицата ни лека усмивка.

Една мечта
Понякога си тръгва
Потъва някъде
И се погубва
Излиза вън
И мръзне на студа…

„Една мечта“, Любомир Деничин

Как да търсим и да намираме мечтите си? Някак трудно си ги обясняваме, но те, мечтите, са си в нас самите. Разхождат се заедно с нас, пътуват с нас, преживяват всичко заедно с нас и политат отново с нас. Дори не е нужно да мислим за тях, да ги обсъждаме или да ги насърчаваме. Така сме свързани с тях в тази житейска история, която създаваме и показваме пред света.

Всяко определение или съждение в тази посока ще бъде както достатъчно правилно, така и достатъчно грешно. Те не се описват с думи, те са нещо, което понякога искри в очите ни, понякога е в тъжния ни поглед, друг път са сълзи, които тръгват по лицето ни. Необяснимо за всеки от нас и трудно да се приеме еднозначно от всички около нас – това са мечтите.

В последно време все си мисля какви са мечите ми и как да ги открия. Винаги съм имал усещането, че има определен набор от такива, кратък или по-дълъг списък с тях. Отваряш го и избираш една от тях и тръгваш по нейната пътека към нея. Уви, нито мога списък да ви предложа, нито да ви кажа как сами да си го изработите. Мнозина ще кажат, че съдбата или списъкът от мечти е Божия работа и не знам дали трябва да се намесваме в този определен странен порядък. Всевишният Бог ли е част от нашия избор на мечти или просто трябва да го оставим да наблюдава нашето действие в сътворението на това ни подредено лутане.

Незнайно защо и много често не упрекваме самите нас в отсъствието на тези наши мечти, а търсим определена и най-често крайна вина в другите и в обстоятелствата. Независимо от всичко и как те нещата се случват, всяко едно обяснение ще бъде достатъчно просто и съвсем невярно.

„В живота доброто е това, че ти никога не знаеш, какво ще стане. Някой може да ти каже, че ти не можеш да станеш един или друг, а това е лъжа. Всеки може да бъде, това което иска да бъде, и съдбата играе голяма роля в това. Аз вярвам, че всеки е длъжен да подхранва живота на мечтите си и да ги следва. В края на краищата те могат да се сбъднат веднъж“. (Катрина Каиф)

Различни специалисти ще търсят и анализират мечтите ни с това каква цел си поставяме, дали тя е постижима и каква мотивация имаме за това. Те ще търсят възможности да ви покажат как и кога да свършите определени действия, за да бъдат мечтите част от живота ни.

Ще ви предложа едно по-истинско и простичко обяснение за тях. Дали ще го приемете или отхвърлите е въпрос на усещане, чувствителност и себепознание.

Аз искам да плувам със чайките бели,
със тях да летя в висините,
да гледам зорите, косите разпилели,
да тичам със тях над горите.

Желая да литна високо в небето,
да пипна със длани звездите,
да видя оттам заблестяло морето,
да чуя как пеят вълните.

Из „Мечти“, Петя Дубарова

Моите мечти са някак подредени и независимо от това, че живеем в относителна реалност, която се оказва много постоянна (по Алберт Айнщайн) то упорито си вървя с тях и отстоявам това свое време и пространство, без страх дали мечтите ми се харесват или не се харесват на някого.

Дали ги постигам или не е сложен въпрос, който непрестанно си задавам. Оценките, били те положителни или отрицателни, понякога идват твърде късно за да може да ги поправяме. А как ли се поправят нашите мечти също е трудно да се каже.

Дали не са някаква химера или пропуснат шанс, дали не са многозначително натрупване или безпорядъчно препускане в нещото – едва ли аз или някой друг ще ви каже.

Фей Уелдън споделя „В живота никога не е толкова хубаво, както мечтаеш, но е толкова лошо, колкото се страхуваш“, но пък вероятно „в живота обичайно всичко се случва въпреки мечтите“. (Валентин Катаев)

„В крайна сметка всичко, което можете да постигнете, са спомени, мъгляви, нематериални, мечтателни спомени, които е невъзможно да се изразяват. Когато се опитате да ги свържете, от филтъра на езиковите структури са останали само изречения“. (Гао Синдзян)

Една мечта
Безумно луда
От чакане…
Изтръпнала сама
Парче от нечия душа
На драка закачено
Остава в тръните
Пленено…
От ветрове люляно
От дъждове валяно
Видяно от малцина
Кой радва се
На пустата градина
Нишчица да вземат
Птичките в полето
В гнездо да я вградят
От птичата песен
Да трепне сърцето
Мечта отново да роди
И да лети лети…
Една мечта остава
Една мечта не остарява.

„Една мечта“, Любомир Деничин

Събуждам се объркан, почти не разбирам как минава денят и притихнал стоя привечер в търсене на смисъла на мечтите си. Те отново присъстваха с мен, отново търсиха път и посока, отново ме насочваха, разколебаваха или насърчаваха. Открих ги в мислите си, усетих ги в душата си и ги събрах отново в спомен от днешния ден.

Търсих добър завършек на днешните си размисли, но не успях да открия по-добър от този:

В такава утрин искам двама
в полята росни да вървим
сами в покой невъзмутим,
където никого да няма.

В очите ти добри, смирени
да се оглеждат небеса,
да вплитам в твоята коса
родики, макове червени.

С ръка обгърнал твойто рамо,
да ти разказвам за скръбта,
родена в мен от обичта,
от обичта към тебе само.

О, тая мъка с неизбежност
в гърдите ми тежи, расте…
И нося в тях към теб, дете
и обич, и сурова нежност!

„Мечти“, Пеньо Пенев

Няма как да ви съветвам, няма как да ви отстъпя, нито да ви подаря или продам от своите мечти. Така, както вашите винаги ще си останат само ваши. Търсете ги, откривайте ги, усещайте ги и тъкмо там, в бездната на душата си, и именно по този си начин ще намерите верните очертания на силуета им, а може би и правилната посока.

Просто мечтайте за да има какво да съберете в спомен!

проф. д.н. Венелин Терзиев