„В живота никога не е толкова хубаво, както мечтаеш, но е толкова лошо, колкото се страхуваш.“
Фей Уелдън
Ден подир ден събираме си мечтите в спомени. Мечти, понякога премръзнали, друг път нажежени до кръв, а нерядко – протяжно мъгливи като есенна утрин. Те, нашите мечти, остават събрани в душевната кутийка за спомени. Понякога ги преглъщаме, друг път ги споделяме или пък си ги пазим скътани само за себе си. Безкрайно различни, разпръснати и накъсани до насълзяване или пък извикващи на лицата ни лека усмивка.
Една мечта
Понякога си тръгва
Потъва някъде
И се погубва
Излиза вън
И мръзне на студа…
„Една мечта“, Любомир Деничин
Как да търсим и да намираме мечтите си? Някак трудно си ги обясняваме, но те, мечтите, са си в нас самите. Разхождат се заедно с нас, пътуват с нас, преживяват всичко заедно с нас и политат отново с нас. Дори не е нужно да мислим за тях, да ги обсъждаме или да ги насърчаваме. Така сме свързани с тях в тази житейска история, която създаваме и показваме пред света.
Вс ...