Просто порив, просто страст...

                                      Просто порив, просто страст...

         Беше порив... беше страст...беше... грешка... зная... Бяхме аз и ти... в онази нощ... в онзи час... само за миг... само за наслада...

         Беше от онези моменти, в които човек спира да диша, в които просто се отдаваш, вървиш на пред... към неизвестното... без да се замислиш... как ще се изправиш на следващия ден... Да... миг... грешен и сладостен, но подплатен с любов... с моята любов към теб! Това, всъщност, бе моята грешка - любовта! Не, че скочих в бездната с теб, не че ти позволих да обладаеш същността ми, а това, че някъде из забравата, може би, се влюбих. Да... и в човек, неспособен да обича. Това бе моята грешка... Не страстта и опиянението, а самата любов. Изпепеляваща и превръщаща те в демон, като същия този демон, чиято любов си желаела някога!

         Демон!... И въпреки това пак те желая... искам целувките ти... искам нежността... искам я страстта... тази, която ме заслепи... тази, която ме тласна в ръцете ти... ръце на убиец... Убиващ любовта... отнемащ светлина... Ръце на убиец... и устни на лъжец... Толкова сладки целувки и толкова жестоки лъжи!...

         Страхотен любовник си, скъпи!... Умееш да пленяваш женските сърца... да караш да тръпнат в ръцете ти... Изпепеляваш всичко, до което се докоснеш... сриваш норми и устои... погазваш всяка преграда към желана цел... а после... после погазваш и самата цел... хладнокръвно и безчувствено със студенината на леда. С хладна нежност опияняваш и убиваш!...

         Толкова чисто, така изящно оплиташ мрежи от лъжи, тънки примки, улавящи плячката ти... ново допълнение към бройката, "списъка", очернил толкова сърца... И мен желаеше в него... искаше невинност... искаше още и още една... Съжалявам... разочаровах те... може би ми бе останал малко здрав разум... или беше просто някакъв страх... Но за едно или за друго да било... няма ме сред трофеите... Знам, че ти тежи, знам, че ме искаш... но мен ме боля... отне много от моята душа! Не мислиш ли, че дадох ти достатъчно до сега... Раздадох много от себе си,  за нещо, което не си струваше.За някой, не умеещ да даде и късче любов, някой не умеещ да оцени поднесеното му...

          ... За радост си далече... Океан ни дели!... Но страстта... мисля... още не е утихнала... Оставяш своята диря, но не значи, че не е заличима...