Съмнението в чуждите думи е родилката на историята. Желанието да не са верни чуждите думи е бащата на историята.
----
Църковните отци с особена назидателност разкриват “лъжите” на гностиците. Съвременната наука с високомерие чете фантастичните истини от каноничните писания. Съседите ни грешат, а пък чуждите нации се опитват да изземат гордостите на историята ни.
Ревността е безсилието, че обичното ни (любимата, а затова и истината) е подлъгано от декори и напасвания.
Историкът е онзи, който не вярва (на другите), за да повярват в него.
----
Митологичното възприятие за действителността е позитивът, тоест митът разгръща живота, има силата да го направи. Но когато животът натежи, когато мотивът на един мит дойде в повече, щом – един вид – истината “задърпа нервите”, нервите наричат истината измислица.
Историческото възприятие за действителността е негативът, тоест историята е евтаназийно отношение към живота, израз на заслабена сила, на една не-сила. Да потърсиш сигурно указание за истинн ...