П  У  Ш  К  И  Н

                                Есе

        През  месец март Пушкин  няколко пъти посети моя дом и моето съзнание, така че възбуди отново възхищението ми към поета и неговите стихове. И разбира се породи някои мисли в мен, които искам да споделя.

        През този  месец имах рожден ден и от много добър приятел получих подарък - едно луксозно, много добре подбрано и оформено томче, с кратко  заглавие -  ОБИЧАМ ТЕ!

        Това е една антология от шедьоври на световната любовна лирика. Първото стихотворение се казва "Обичам те", от неизвестен за мен испански поет, но е хубаво и въвежда в книгата. Като видях второто стихотворение ме обзе една топла вълна - любим поет - Робърт Бърнс и любимо стихотворение - "В цъфналата ръж".

                "... Та нима ще знае всякой

                      де, кога, веднъж,

                      някога целунал някой

                      в цъфналата ръж?"

Почти бях сигурен, че следва Пушкин. Да. А. П. Керн . Скъп спомен. Зарадвах му се.Настървено го прочетох. Но у мен остана някакво чувство на неудовлетвореност. Намерих тетрадката, в която имах записан превода на това стихотворение като пример за добър превод. Прочетох го. Беше по-добре, но пак останах недоволен.Тогава взех томчето с поезия на Пушкин-на руски език и го прочетох.Седнах на дивана и в мен почнаха да нахлуват спомени от ученическите години.Тогава момчетата учеха в "мъжки" гимназии, а момичетата в "девически", тъй че,  когато се събирахме след часовете в някоя класна стая, за да рецитираме или само да слушаме Пушкин на руски, бяхме само момчета. Това значи, че не сме имали за цел "да се покажем"пред момичетата, а да се насладим  от красотата на стиховете. Та може ли някой да забрави "К Чаадаеву", "Узник", "Демон", "К А.П. Керн", "Зимний вечер," "Анчар", "Зимняя дорога", "Стансы" или:

                    Я вас любил безмолвно, безнадежно,

                    То робостью,то ревностью томим;

                    Я вас любил так искренно, так нежно,

                    Как дай вам бог любимой быть другим.

Веднага изпратих двата превода, с молба да ми кажат кой превод повече им харесва - до една моя приятелка - чудесна поетеса с нежна душа и до мой добър приятел, който не е поет, но е голям любител на поезията. Отговор получих светкавично. От поетесата:

... и двата превода ми харесаха... и все пак, след дълго колебание... избрах втория... но ако искаш... ще ти кажа,  че най-прекрасен е оригиналът... когато бяхме ученици... една цяла нощ го учих наизуст... покорена от красотата на поезията... чудни мигове в живота ми... благодаря ти, Асен... че ми ги припомни... че се докоснах отново до нещо стойностно... И от приятеля ми - по мъжки прямо и грубовато: ... Отначало помислих, че ми изпращаш твои стихове, след това разбрах, че е Пушкин... Абе още ли има смелчаци, които  се захващат да превеждат Пушкин?...

         След няколко дни гледах по телевизията  изборът на най-четената от българите книга.Там един от представящите книгите каза: ... И да знаете, който не е чел Пушкин на руски - не е чел Пушкин!

        Сега, след като присъединявам безрезервно и моето мнение към мнението на тримата мои приятели, си мисля - не е ли възможно при следващите издавания на стихотворенията на Пушкин на български език, след най-добрите да има и текста им на руски? За знаещите, любителите и ценителите на поезията, каквито са участниците в Сайта. Зная, че това е сложен проблем, но колко би било хубаво!