Понякога си изгубил пътя. Объркан си и разочарован. Някой ти е подложил крак и те е спънал. Приятели са те предали. Има толкова много неща, които могат да те засегнат, обидят, наранят...

Струва ти се, че Фортуна ти е обърнала гръб. Съдбата те е подхлъзнала. Озовал си се в положение, от което не виждаш изход.

И ето сега те е сграбчил гневът и не можеш да простиш на хората около себе си. Те са те отблъснали. Нанесли са ти неочакван удар в гърба. И мислиш за отмъщение. Целият си пропит от омраза.

Но не това е пътят. Пътят е любов!

Не поглеждай към всичко това с негативни чувства. Отърси се от тях. Те само те спъват. Не ти дават покой. Заглушават творческото начало у човека.

Прескочи омразата и гнева и погледни със спокоен ум. Нали знаеш, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Затова пропусни в сърцето си светлия лъч на любовта. Нека тя да те обгърне и да те защити. Защото ти ставаш непобедим, когато победиш себе си.

Прости на всички за това, което са ти причинили, защото те не могат да те докоснат, не могат да стигнат до сърцето ти и да те наранят, ако ти самият не им го позволиш.

Пътят е Любов! Тя е изходът от всяко положение.

Сега те е напуснал някой?! Щом не желае да е с теб, пусни го да си тръгне.

Той не е достоен за теб, щом не може да те оцени. Нека си отиде.

Ще дойдат други хора около теб. Погледни към тях с отворено сърце. Не позволявай нещо от преди да повлияе на настоящето и бъдещето ти.

Спасението е Любов. Когато самият ти трептиш на нейната честота, Вселената ще ти отвърне със същото.

Мислите, пропити с омраза и гневът вредят на теб самия. Те са вътре в теб и ти страдаш и се терзаеш, никой друг. Не можеш да спиш. Въртиш се в леглото. Недей!

Пусни Любовта в сърцето си, в дома си, в деня си и ще видиш, че всичко ще се промени.

Има толкова хора и неща, които можеш да обичаш. Отдай времето, мислите и делата си на тях. Защото те го заслужават!

Намери Любовта и тя ще те спаси, защото всички ние се нуждаем от нея, както от въздуха и водата.

И помни! Бог е Любов!