Пътят на борбата - страшен, но славен

   Заглавието може да бъде тълкувано по различни начини.

   Пътят е пространство, което е незащитено. Той е пълен с опасности. Пътят носи знание и свобода. Но не е като дома - сакрално място, изпълнено с любов и хармония. А когато става дума за път към борбата - той е още по-страшен. Тръгваш, за да се бориш за идеите и убежденията си. Може да не се върнеш жив. Но знаеш, че ако победиш - си е струвало. Ако не победиш - също си е струвало. Защото си стигнал до бой, за да докажеш своето. Да докажеш, че не се отказваш лесно.

   А за да бъде пътят страшен е логично нещо в него да те плаши. Но какво е то? Повечето хора ще кажат "Страхувам се да не пострадам." или "Плаши ме това, че може да загина.". Но не, това не са истински страхове. Истинският страх не е да се плашиш от нещо материално или от нещо в мислите ти. Истински страх може да се нарече този, който те кара да мислиш, че битката е била напразна. Че въпреки борбата, гласът ти е останал нечут.

   Пътят е страшен, но славен. Славен. Той може да бъде такъв, ако си убеден, че след финала ще те посрещнат с усмивки, възхвали и почести, заради това, че си се опълчил и си доказал своята храброст. Ако пътят е славен, то следва, че след положителния финал има много облагодетелствани хора от подвига ти. Ти вярваш, че го правиш за доброто на всички и също вярваш, че всичко сторено, е в името на правдата.

   В това есе има много променливи, но има и една постоянна. А тя е, че пътят на борбата е път към безсмъртието. Този път продължава да съществува  в паметта на народа.