Тръгваш! Раздяла и снимка за сбогом - това ми остана от всичко. Събрал си багажа, опаковал си го прилежно в куфари, събрал си всяка твоя вещ - възглавницата дори...

Спираш, прекръстваш ме и ме целуваш. Ще се пазя - обещавам!

...И пак пристъпваш към вратата. Този път към сигурна смърт, а аз стоя, объркана от себе си и смелостта ти. Нима си тръгваш завинаги? Нима обличаш за последно камофлажа? Нима ще те върнат, поднасяйки ми знаме и ковчег?

... Последно сбогом... Последно... Може би... Последна снимка и усмивка може би... и това е... като се снимаш, се усмихваш, но какво като не си щастлив... нека се усмихнем на смъртта и тръгвай, аз ще пазя снимката за спомен, за спомена за нас... ще я пазя за вечен некролог... А ти... обличай се и тръгвай!!!