"Векът е разглобен,
о, дял проклет -
да си роден, за да го
сложиш в ред."
Трябва ли да сложим този свят на място? Трябва ли да се опитаме да върнем нещата, както си им реда? Трябва ли?
Не, скъпи приятели. Не трябва. Ние не сме герои на някой хуманист от 16 век, още по малко престолонаследници на стара монархия. Не сме велики гении, които ще повдигнат земята с лост. Нищо не трябва, нищо не ни се налага да оправяме. Можем да си живеем като паразити, прикрепили се удобно върху гърба на света и да смучем от храната му, докато не се изтъркалят дните ни. Можем да си живуркаме спокойно и необезпокоявани от съвестта. Можем да си прекараме дните, загледани единствено в себе си. Защо въобще да отчитаме факта, че века е разглобен. Ей го Хамлет - много го тормозеше този въпрос и накрая умря млад. Да, достойно, но нима тази дума не е малко демоде?! Дайте да си живуркаме спокойно и в мир със себе си и въобще да не ни пука за разбития пъзел на света ни. Не трябва да правим нищо за него.
Никой, никога не може да ни накара да си и мръднем и малкия пръст за този наш век. И на нас не ни се налага да го правим... не трябва.
Но... ИСКАМЕ ли? Искаме ли да сложим този век на мястото му и да подредим пъзела, преди да е станал принципно неподредим? Искаме ли да направим нещо, докато все още това, че ИСКАМЕ има значение. Искаме ли...
© Кали Пламенова Todos los derechos reservados
Поздрави!