Разум или причина, причина или разум

В памет на моя баща - Винченцо Мисана

Заглавието на това кратко есе, посветено на причинността (каузалността), представя една известна мисъл на Барух (Бенедикт) Спиноза. Тя идва да ни подскаже, че вероятно зад всяка причинност стои нечий разум, а като обобщение и в крайна сметка - разумът на Твореца.
По-долу ще споделя някои лични мисли по темата за причинността.

Най-общо причинността означава свързаност. В този смисъл всяка причинност е носител на определена топология. Общата топологията, като абстрактна математическа наука, се занимава, генерално казано, с отношенията за "близост" и "свързаност" и ги дефинира за редица доста общи случаи . В рамките на нейната терминология се разглеждат т.нар. свързани и линейно свързани топологични пространства. Разглеждат се компоненти на свързаност на тези пространства и т.н. Така погледнато причинността безусловно се явява топологичен феномен, но разбира се не в рамките на досегашната математическа дисциплина, наречена Топология, а в някаква нейна, все още нереализирана, глобална екстраполация. Този топологичен аспект на причинността (като явление), позволява да се гледа на същата не само от темпорална гледна точка, както е правено досега, а и много по-общо - извън времето и пространството.
Би било редно тогава да не говорим за причинност (в класическия смисъл на думата), а за архипричинност. Но за по-голяма простота ще оставим само термина причинност. По този начин ние можем да говорим за причинност в математиката, в логиката и пр., нещо което до настоящия момент, поне на мен, не ми е известно да е правено.
Да премахнем - да елиминираме, причинността означава да разрушим свързаността.
Във физическия свят причинността се свърза с темпоралността, дотолкова доколкото взаимодействията са свързани във времето на т.нар. причинно-следствени нива.
Разрушавайки самото време, ние бихме разрушили самата причинност като такава (в класическия ù смисъл). Но не е необходимо да се стреля с топове по врабци.
Достатъчно е да разрушим само съществените връзки, които се реализират на темпорално ниво и ефектът ще е същият.
Причинността е модално зададена чрез общ оператор за свързаност (наречен от мен Детерминонен оператор), действащ на всички топологични нива. Медитативно той може да бъде елиминиран единствено от също толкова общ обратен оператор (т.нар. от мен Либертонен оператор) и така да се постигне пълното освобождение от причинността, известно (в Будизма) под името Нирвана.
И двата оператора съществуват обективно и имат своята презентация на ниво форма единствено у човека. Неслучайно в будизма се указва, че за боговете Нирвана е непостижима. Те трябва да снизхождат до човешка форма, за да извършат прехода към Нирвана. За животните и растенията Нирвана също е непостижима.
Във физичната реалност Детерминонният оператор се реализира от все още неоткрита хипотетична субелементарна частица, наричана от мен "детерминон". Детерминонът е основата на "имунната система" на Физическата реалност. Той отговаря за охраната на причинно-следствените връзки и ги предпазва от разрушаване. Той е нещото, което произвежда "желето на свързване" на нещата "туткалът", който слепва всичко в единна връзка в пространсвено-темпоралната реалност. Детерминонът е и нещо като полицай на вселената. В своята съвкупност детерминоните "бдят" за опазване на "сакралната инвариантност" на битието, която аз наричам негов "Платинен остров". В противовес на детерминона, съществува, от съображения за симетрия, хипотетичната субелементарна частица "либертон". Тя е разрушител на причинно-следствените връзки. Прояжда ги, както молците прояждат плат (и правят дупки в него), или както бактерията Хеликобактер пилори прояжда стените на стомаха (предизвиквайки язви). Идеята за детерминоните може да бъде свързана още с учението на древногръцките философи Левкип и Демокрит, които говорят, че атомите се придвижват в пространството по силата на желязна необходимост (но свързват това обстоятелство единствено с техните тегла). Докато за предтеча на либертона ние можем да считаме древногръцкия философ Епикур, който пръв предсказва възможността за случайно отклонение на атомите. А впоследствие и римският философ Тит Лукреций Кар, който в своя фундаментален и епохален философски труд-поема "За природата на нещата" говори за вихрите при атомите.
Следователно детерминонът е отговорен за реализацията на Необходимостта във вселената (подчинена изцяло на Детерминонния оператор), докато либертонът отговаря за реализацията на Свободата във вселената (подчинена изцяло на Либертонния оператор). Създаването на "лазерен" либертонен лъч би предизвикало небивали катастрофи в галактиката ни. Би разрушавало орбити на планети, "взривявало" черни дупки и пр. Не е изключено дори, да се окаже, че т.нар. голям взрив е дело на либертоните.
Но тъй като упоменах, че за причинност можем да говорим и извън физическата реалност, съм длъжен поне частично да се поясня. Например каква би могла да бъде причината за това сборът от квадрата на катетите във всеки правоъгълен триъгълник да е равен винаги на квадрата на хипотенузата (известната Питагорова теорема)?
Един лек за задаване, но много труден за отговор въпрос. Все пак причината е свързана с понятието прав ъгъл. Там където има прав ъгъл ще има и Питагорова теорема. Но що е прав ъгъл? Очевидно това е един много тежък въпрос, отговорът на който е за щастие известен, но тук не е целесъобразно да бъде разискван, както от съображения за място, така и от съображения за сложност. Ще отбележа обаче, нещо глобално. Всяка логическа област има в себе си свои екстремни елементи. Нещо като "пъпове" на областта, или ако предрочитате "ганглии". За някои такива области пъпът е единствен. Например за Тригонометрията той е т.нар. фамозна формула на Леонард Ойлер:

Exp(iф) = cos(ф) + isin(ф).

От тази формула с лекота се извежда всяка друга тригонометрична формула. Следователно цялата Тригонометрия се "побира" в една единствена формула.
Ако знаеха този прост факт, учениците щяха да запомнят само нея, а не да бъдат изтезавани от безсъвестни даскали да зубрят морета от тригонометрични формули, за да проклинат цялата математика след това. И в този смисъл прекрасната забележка на големия математик Вилхелм Бляшке от неговата изящна книга "Гръцката и нагледната геометрия" (София (ДИ "Наука и изкуство") , 1977) , онагледява перфектно нещата: "Казват, че след като Архимед направил своето знаменито откритие и побягнал по улиците на Сиракуза гол, с възгласа "Еврика", той, в знак на признателност към боговете, принесъл в жертва хекатомба бикове. Оттогава изглежда датира неприязънта на всички говеда към математиката!"

Всеки от тези пъпове - ганглии, обособява в разглежданата област своя зона на причинност. За да изучим областта на причинно ниво, ние следва да изучаваме само нейните ганглии (или както ги нарекох научно по-горе, нейните екстремни форми).

Съжалявам, че в едно есе не мога да засегна по-подробно въпроса за причинността (това е постижимо само в трактат), но мисля, че съм дал на читателите първоначални отправни точки в полето на мисълта им, за да продължат да анализират самостоятелно този изключително дълбок и интересен от философска гледна точка въпрос.