Заглавие и тема, които съдържат три ключови думи – реалност, иго и матрица. Много лесно те могат да бъдат поставени в общ контекст и да бъде дешифрирано тяхното значение не само поотделно, но и обединени в дадена тема. Реалността представлява всичко, което ни обгражда. Всичко, което е, т.е. нашата действителност. Матрица най-общо представлява някакъв модел, образец, който трябва да бъде следван и за съжаление в случая реалността става роб на някаква матрица. Коя е тази матрица? Живеейки в XXI век постоянно говорим за разбиване на стари парадигми, стереотипи, предразсъдъци и т.н. Значи търсим начини за разбиване на матриците в мисленето, в обществото и в какво ли още не. Сякаш в този освободен век все още се виждат много бариери пред хората. За жалост ние се намираме под игото на тези модели и нашето общество всячески крещи, че те трябва да бъдат разчупени, защото свободата на човешкия дух не бива да бъде оковавана и да живее като птиче в клетка. Злото и омразата се пораждат в ограничеността на мисленето, в игнорирането на проблемите и в налагането на личните стереотипи като меродавни.

    Нека не живеем с представата, че всички модели са нещо лошо и задължително са отживелица. Има прекрасни матрици, които трябва да бъдат следвани постоянно. Една такава матрица за мен е толерантността. Всеки сам по себе си е различен и живее в отделна реалност, която го обгражда. Реалността на човека Х може да е различна от моята, но това не бива да кара мен да смятам своите модели за универсални и най-правилни. Всичко е субективно, но толерантността трябва да е обективна. Емпатията и разбирането между хората трябва да се насърчават и ако обществото се намира „под игото” на такава матрица, значи е направило скок в развитието си, тъй като обществото е единен организъм. То не е аз и ти поотделно, а аз, ти и всички останали заедно.

    Обаче какви негативни матрици ни обграждат и създават нашата реалност? Безброй! Наистина не мога да ги изброя, но мога да спомена няколко, които са рефлектирали върху моята реалност. Например матрицата или стереотипът, че има хора, които поради произхода си, семейното си положение или мястото, в което живеят, са обречени да не постигнат много в живота, защото нямат начин, нямат възможности, нямат достатъчно подкрепа, знания, ресурси и т.н. И тук твърдо заявявам, че това не е така. Аз съм пример за човек, който е превъзмогнал тези ограничения и има още толкова много примери като мен. Реалността ти казва, че трябва да имаш тези и тези фактори налице, защото трябва да отговарят на някаква вече създадена матрица, а моята реалност и матрица заявяват, че всичко опира до личните качества и желанието за борба и личностно израстване. Не е лесно да се бориш срещу определени модели, но и пътят на примирението не води до никъде. Тогава се оставяш да те програмира някой друг, за да си в услуга на него, но не и на себе си.

    Светът е толкова пъстър (можем да заменим тази дума и с „реалността”). Има в себе си толкова много цветове, преживявания, красота в и извън нас. Много ограничено ми се струва и педантично да живея под даден модел (матрица). Аз искам да изживявам толкова много неща. Искам да живея според своите модели и правила, не държа да налагам своите на никого. Може би те няма да съответстват на чуждата реалност. Не желая моите представи да са бреме или иго за света, но смятам гордо да устоявам своите. За мен е безценно да има приемане между хората, да няма страх от това, че си различен. Противопоставям се на всякакъв вид иго срещу личността и свободата. Не мога да приема, че в XXI век продължаваме да говорим за ограничаващи матрици. Защо не може любовта и толерантността да са моделите, по които да се движим? Езикът на омразата е широко разпространен, но аз не желая да го използвам нито пък да бъде прилаган върху мен, защото в него виждам тежко иго и гангрена, която разяжда всекидневно всеки малко или много.

    Реалността, в която живеем все още се съобразява с множество матрици и смятам, че на обществото ни трябва революция в разбиранията. Естествено за никоя епоха и за никой революционер не е било лесно да прави изконни промени, но статуквото трябва да бъде разбито. Ако езикът на любовта бъде по-добре разбран и използван, може би няма да говорим за матрици. Толерантността и любовта не обичат рамките. Държим ли да проявяваме повече разбирания към личния свят на всеки и към своя собствен, няма да се стремим всички да бъдем унифицирани и да се страхуваме, ако не пасваме на матрицата, защото истинското иго в случая е страхът, че няма да паснеш някъде, че няма да намериш своето място под слънцето, ако не си в групата на всички останали. Всеки търси да бъде приет и да получи одобрение, но одобрението понякога може да коства индивидуалността и уникалността ни. Не трябва да се страхуваме от себе си и да живеем според матрици, които не ни съответстват. Позволяваме тогава си да плащаме прекалено висока цена, а не си струва.