29 oct 2005, 9:37
РОЛИТЕ
3 мин за четене
РОЛИТЕ
Ако човек е имал щастието да наблюдава несравнимия с красотата и динамичността си танц на мъжкия щраус пред женската, целящ да я спечели за любовен партньор, се смайва от това, което става пред очите му. И без това щраусовото оперение си епрекрасно, но то се превръща в магия, раздвижено от ритмичните помахвания, плавни подскоци, извивки истрастни потрепвания така изящно хармонични в своята последователност, че сякаш са замислени от виртуозен в гениалността си хореограф.
Точно в този момент на очарование и тотална изненада у разумното човешко същество се прокрадва , ей така, неканена, мисълта за ролят...Ролята, с която всяка жива твар идва на този свят, отредена й от неописуемото с думи и необозримо в пълната си цялост нещо, наречено - живот.
Не можеш да не изпаднеш в умиление и да не се усмихнеш съчувствено, гледайки как обектът на това изумяващо шоу, много по-дребният и отчайващо невзрачен женски щраус, сякаш напук обръща гърба си и без никакъв интерес си кълве нещо по земята, докато мъжкият щраус продължава да се старае все тъй неистово не щадейки сили и мощ, неуморим, екзалтиран и отдаден...Това те респектира, теб - разумния човек, върха на йерархията, респектира те точно тази пълна отдаденост, лишена от съзнателност, но в проявлението си безкрайно разувна и точна.Нещо те кара да се сравниш. Себе си...с тези щастливи, необременени с отговорности , според теб, живи твари.Снизхождението ти , насмешката и даже сарказмът ти не те спасяват от дълбоко прокрадващото се у теб убеждение, че има какво да научиш от тях, и то е, как трябва да се отдаваш на отредената ти роля, за да бъдеш изцяло това, за което си роден, да бъдеш истински да бъдеш цялостен...
Ти си човек и се гордееш с това, и имаш право, това ти е дар от Бога, но когато в поверената ти роля да бъдеш човек,присъства и подролята- да бъдеш жена, да бъдеш мъж, инстинктивно разбираш, че с голямата си роля ще се справиш, само ако добре играеш и изцяло се отдадеш първо на на своята подроля, да бъдеш жена, да бъдеш мъж.
Не е случайно това, че мъдрата природа дава на животинските мъжки екземпляри красота и атрактивност, докато женските са изцяло лишени от тази привилегия, както не еслучайно и това, че в човешкия свят привилигирован пол в това отношение няма.Причината навярно се крие в нивото на йерархичната стълбица, в неоходимостта от истинско
разбиране на понятието женственост и мъжественост, с което е длъжен да се справи човекът, само той, защото само той е способен да го направи.
Дали женствеността е само поразяващата с формите си женска външност, или има и нещо друго, без което тя не мже д се нарече така, нещо, което дори и когато формите загубят своята линейна красота, остава при жената, продължавайки да я обвива с женско очрование.Казват, че най -ценните неща са невидимите...Те не се виждат, но се усещат.Точнотакова невидимо, но затова пък усещащо се нещо е истинската женственост, тя е онова завладяващо излъчване на мекота и нежност, което само за секунди кара малкото момче да се усмихне, юношата да се изчерви, а старецът да се почувства подмладен.Точно на нея еотредено да бъде непресъхващ извор на обич и топлина, които да се връщат към жената многократно умножени, правейки я най-щастливия човек.
А какво е мъжествеността ?Дали тя само здравото тяло и физическата мощ...Разбира се , че и тя е нещо, което се
излъчва, нещо, което жената не притежава и търси у мъжа, но ако женствеността е мекота, то мъжествеността не е нейният противовес- твърдостта, а нещо много по-специфично и то е респектиращото достолепие и устойчивост на столетния дъб...
А иначе хомо сапиенс си е хомо сапиенс и затова само на него е дадено правото на избор. Не му е забранено нищо, нито да подскача и да се коконижи като екзалтиран от страст щраус, нито да си кълве по земята, нехаейки за нечие старание, нито дори да забрави съвсем за своята подроля и с атамански хъс да грабне чуждата, решен да се съревновава, в резултат на което тук и там от сцената на човешкия спектакъл започват да звучат едни такива нереални, безполови фалцети.
Понякога ни изглежда, че да си просто човек е много по-лесно, отколкото да бъдеш мъж, да бъдеш жена и често се чудим защо обичайното ни самочувствие се пропуква винаги ,когато мислим за човека до нас, човека от другия пол...Искаме да знаем откъде идва тази наша несигурност, но сякаш нарочно не забелязваме отговора . Навярно... защото той е безжалостен за егото ни : мечтаната съвършеност не е нито в него- мъжа, нито в нея - жената, а в тях двамата, взети заедно...
Ако човек е имал щастието да наблюдава несравнимия с красотата и динамичността си танц на мъжкия щраус пред женската, целящ да я спечели за любовен партньор, се смайва от това, което става пред очите му. И без това щраусовото оперение си епрекрасно, но то се превръща в магия, раздвижено от ритмичните помахвания, плавни подскоци, извивки истрастни потрепвания така изящно хармонични в своята последователност, че сякаш са замислени от виртуозен в гениалността си хореограф.
Точно в този момент на очарование и тотална изненада у разумното човешко същество се прокрадва , ей така, неканена, мисълта за ролят...Ролята, с която всяка жива твар идва на този свят, отредена й от неописуемото с думи и необозримо в пълната си цялост нещо, наречено - живот.
Не можеш да не изпаднеш в умиление и да не се усмихнеш съчувствено, гледайки как обектът на това изумяващо шоу, много по-дребният и отчайващо невзрачен женски щраус, сякаш напук обръща гърба си и без никакъв интерес си кълве нещо по земята, докато мъжкият щраус продължава да се старае все тъй неистово не щадейки сили и мощ, неуморим, екзалтиран и отдаден...Това те респектира, теб - разумния човек, върха на йерархията, респектира те точно тази пълна отдаденост, лишена от съзнателност, но в проявлението си безкрайно разувна и точна.Нещо те кара да се сравниш. Себе си...с тези щастливи, необременени с отговорности , според теб, живи твари.Снизхождението ти , насмешката и даже сарказмът ти не те спасяват от дълбоко прокрадващото се у теб убеждение, че има какво да научиш от тях, и то е, как трябва да се отдаваш на отредената ти роля, за да бъдеш изцяло това, за което си роден, да бъдеш истински да бъдеш цялостен...
Ти си човек и се гордееш с това, и имаш право, това ти е дар от Бога, но когато в поверената ти роля да бъдеш човек,присъства и подролята- да бъдеш жена, да бъдеш мъж, инстинктивно разбираш, че с голямата си роля ще се справиш, само ако добре играеш и изцяло се отдадеш първо на на своята подроля, да бъдеш жена, да бъдеш мъж.
Не е случайно това, че мъдрата природа дава на животинските мъжки екземпляри красота и атрактивност, докато женските са изцяло лишени от тази привилегия, както не еслучайно и това, че в човешкия свят привилигирован пол в това отношение няма.Причината навярно се крие в нивото на йерархичната стълбица, в неоходимостта от истинско
разбиране на понятието женственост и мъжественост, с което е длъжен да се справи човекът, само той, защото само той е способен да го направи.
Дали женствеността е само поразяващата с формите си женска външност, или има и нещо друго, без което тя не мже д се нарече така, нещо, което дори и когато формите загубят своята линейна красота, остава при жената, продължавайки да я обвива с женско очрование.Казват, че най -ценните неща са невидимите...Те не се виждат, но се усещат.Точнотакова невидимо, но затова пък усещащо се нещо е истинската женственост, тя е онова завладяващо излъчване на мекота и нежност, което само за секунди кара малкото момче да се усмихне, юношата да се изчерви, а старецът да се почувства подмладен.Точно на нея еотредено да бъде непресъхващ извор на обич и топлина, които да се връщат към жената многократно умножени, правейки я най-щастливия човек.
А какво е мъжествеността ?Дали тя само здравото тяло и физическата мощ...Разбира се , че и тя е нещо, което се
излъчва, нещо, което жената не притежава и търси у мъжа, но ако женствеността е мекота, то мъжествеността не е нейният противовес- твърдостта, а нещо много по-специфично и то е респектиращото достолепие и устойчивост на столетния дъб...
А иначе хомо сапиенс си е хомо сапиенс и затова само на него е дадено правото на избор. Не му е забранено нищо, нито да подскача и да се коконижи като екзалтиран от страст щраус, нито да си кълве по земята, нехаейки за нечие старание, нито дори да забрави съвсем за своята подроля и с атамански хъс да грабне чуждата, решен да се съревновава, в резултат на което тук и там от сцената на човешкия спектакъл започват да звучат едни такива нереални, безполови фалцети.
Понякога ни изглежда, че да си просто човек е много по-лесно, отколкото да бъдеш мъж, да бъдеш жена и често се чудим защо обичайното ни самочувствие се пропуква винаги ,когато мислим за човека до нас, човека от другия пол...Искаме да знаем откъде идва тази наша несигурност, но сякаш нарочно не забелязваме отговора . Навярно... защото той е безжалостен за егото ни : мечтаната съвършеност не е нито в него- мъжа, нито в нея - жената, а в тях двамата, взети заедно...
© ВАНЯ КОЙНАКОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Напълно съм съгласна с теб!Поздравления!!!
-
ЧУДЕСНО Е , ПОЗДРАВЛЕНИЯ !ИМА КАКВО ДА СЕ ЗАМИСЛИ ЧОВЕК !
-
Поздравления! Както картините, така и есетата ти, въздействат и карат човек да се замисли. Ще се радвам да прочета и други творби от теб, а и нови картини да видя, защото имаш собствен почерк, а това не се постига лесно и заслужава да бъде споделено.
-
БРАВО!!!
Поздрав, Ваня!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
