С БОЛКА
С БОЛКА
Как искам живота ни да бъде друг!
Защото в него болката е много.
Боли, от думите изплакани, на излъганите хора.
От безчестието ме боли и да забравя все не мога.
Боли за бедността на народа, смачкан и ограбен.
Боли ме за онези хорица, които нощем не заспиват
и броят стотинките, а те не стигат и не стигат...
Боли ме за онези, които ровят в кофите за смет за хляба си.
Боли ме за децата, заспиващи с мечти за шоколад.
Боли ме и за старците, които в самота,
несретни, си отиват из вехтите умиращи селца.
Боли ме и за синовете им, от бедността прогонени,
които по света се скитат, а когато се завърнат,
къщата е вече празна и на гробОвете на старите тревата е израснала.
Боли ме за достойнството, смачкано от свои, на народ с история достойна.
Боли ме за проиграните надежди на младите пред парламента през 97-ма.
Боли ме за момчетата, родени в болно време
за живот без избор и без бъдеще, обречени във клетка, като птици
да се блъскат и подритвани умират по кьошетата.
Момчетата, които знаят всичко...
Боли ме, че онези, търговците на вяра и на смърт,
живеят като принцове - охолно-безнаказано.
Боли ме, че земята, родната, разкъсана на милиони късове,
неоплодена съхне по баирите и запустяла плаче,
както плаче майка-гурбетчийка за децата си.
А виновните?
Те все още продължават да ни поучават и да размахват пръст,
облечени във власт от своите жертви.
И ме боли, че днес интелигенцията българска,
далеч от Ботев и немилите-недраги хъшове,
нарцистично е застинала във поза интровертно-импотентно-съзерцателна
и понякога помръдва само да постави диагнозата,
но нещо не достига да предпише нужното лечение.
Боли, че се налага да приема "търпението" като панацея.
Боли от чалгата навсякъде: във битието, във душите, във сърцата.
И от очакването промяната отнякъде да дойде.
А тя започва тук, от мене и от тебе, от всички нас - промяната отвътре.
И мисля - даже не е сложно - просто не прави на другите онуй,
което не желаеш на тебе да се случи.
Не искаш ли да те ограбят - не кради.
Не искаш ли да те излъжат - не лъжи.
Не искаш ли да те оклеветят - не клевети.
Просто е, но алчността и суетата, злобата и завистта,
човешкото у хората изяждат.
Боли ме и от моето безсилие всичко туй да променя.
И от гурбет в Родината се връщам, но не със радост...
Ах, мила мале, не със радост, а със... болка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
