LONTANA (Даша)
246 1356
22.07.2007 г., 11:17 ч.

С БОЛКА 

  Есета
1385 0 6
3 мин за четене
 

С  БОЛКА


Как искам живота ни да бъде друг!

Защото в него болката е много.

Боли, от думите изплакани, на излъганите хора.

От безчестието ме боли и да забравя все не мога.

Боли за бедността на народа, смачкан и ограбен.

Боли ме за онези хорица, които нощем не заспиват

и броят стотинките, а те не стигат и не стигат...

Боли ме за онези, които ровят в кофите за смет за хляба си.

Боли ме за децата, заспиващи с мечти за шоколад.

Боли ме и за старците, които в самота,

несретни, си отиват из вехтите умиращи селца.

Боли ме и за синовете им, от бедността прогонени,

които по света се скитат, а когато се завърнат,

къщата е вече празна и на гробОвете на старите тревата е израснала.

Боли ме за достойнството, смачкано от свои, на народ с история достойна.

Боли ме за проиграните надежди на младите пред парламента през 97-ма.

Боли ме за момчетата, родени в болно време

за живот без избор и без бъдеще, обречени във клетка, като птици

да се блъскат и подритвани умират по кьошетата.

Момчетата, които знаят всичко...

Боли ме, че онези, търговците на вяра и на смърт,

живеят като принцове - охолно-безнаказано.

Боли ме, че земята, родната, разкъсана на милиони късове,

неоплодена съхне по баирите и запустяла плаче,

както плаче майка-гурбетчийка за децата си.

А виновните?

Те все още продължават да ни поучават и да размахват пръст,

облечени във власт от своите жертви.

И ме боли, че днес интелигенцията българска,

далеч от Ботев и немилите-недраги хъшове,

нарцистично е застинала във поза интровертно-импотентно-съзерцателна

и понякога помръдва само да постави диагнозата,

но нещо не достига да предпише нужното лечение.

Боли, че се налага да приема "търпението" като панацея.

Боли от чалгата навсякъде: във битието, във душите, във сърцата.

И от очакването промяната отнякъде да дойде.

А тя започва тук, от мене и от тебе, от всички нас - промяната отвътре.

И мисля - даже не е сложно -  просто не прави на другите онуй,

което не желаеш на тебе да се случи.

Не искаш ли да те ограбят - не кради.

Не искаш ли да те излъжат - не лъжи.

Не искаш ли да те оклеветят - не клевети.

Просто е, но  алчността и суетата, злобата и завистта,

човешкото у хората изяждат.

Боли ме и от моето безсилие всичко туй да променя.

И от гурбет в Родината се връщам, но не със радост...

Ах, мила мале, не със радост, а със... болка.


© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мен също мн ме боли от това.
  • Както винаги си мъдра и права... Последното за съжаление...
  • ДАША ,ТОЛКОВА ТОЧНО НАПИСАНО ! ПОКЛОН !
    ЖЕЛАЯ УЖАСНО ПРОМЯНА ЗА ЦЕЛИЯ НИ НОРОД!
    МИСЛЯ ,ЧЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВА
    ИСТИНАТА В ОЧИТЕ .НО НЯМА ДОСТОЙНИ
    ЖУРНАЛИСТИ И ТЕЛЕВИЗИИ, КОИТО ДА БРАНЯТ
    БЪЛГАРЩИНАТА И ДА КОНТРОЛИРАТ ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ.
    ЕДИНСТВЕННО СКАТ ТВ и 7 дни ,звучат по български правдиви !
  • !!!
    Даша, разплака ме...
  • Много истини,но малко искат да повярват,че всичко може да се промени.Права си-промяна започва от самите нас.Браво! 6
  • Винаги ще има такива хора! Това е жестоката истина на живота! Ти просто призовавваш да си спомним и да го правим всеки ден и час - не прави на друг онова, което не желаеш, да ти направят! Но колко хора постъпват по този начин? Много, много малко!
Предложения
: ??:??