Заслушвали ли сте се вечер, преди да се унесете в сладката прегръдка на съня, чували ли сте я как стене, усещали ли сте как леглото ви вибрира от нейната дълбока въздишка, как вятъра просъсква през не добре уплътнените прозорци, с гласа на немощна старица: “Ти си виновен, ти си виновен…”? Събуждали ли сте се с писък с ококорени очи и облени в студена пот в бетонната си стая, грижливо боядисана с тонове химикали и ароматизирана с най- новата марка аерозол, върху дървеното си легло, в непосредствена близост до 60-ватовата крушка на нощната си лампа, множеството си парфюми и ключовете за колата си, осветени от работещия в три часа посред нощ телевизор и скрийнсейвъра на любимия си компютър, осъзнали, че майката земя все повече изнемощява под нашия натиск и това трябва да спре? Не се притеснявайте - и аз не съм.
Днес, отваряйки темата за замърсяването на природата в близкото кафене, приятелките ми се изсмяха и продължиха да говорят за новия МОЛ в града. Бетонна сграда, висока четири етажа ...