- Опитай ме! - прошепна ти, а аз, вкусила вече много изгнили плодове, първо се отдръпнах. Бях започнала да ставам предпазлива, или поне ми се искаше. Прекалено много "грешки" имах зад гърба си, играех с огъня и толкова се бях изгорила, че новите рани не ми правеха впечатление. Не ми изглеждаше по-различен от останалите, нищо специално не виждах в теб, нищо провокативно, нищо интересно, нищо ново. А имах нужда от нещо разтърсващо и непознато. "Има ли такова, от което още да не съм опитала" - се питах тогава и не вярвах, че ти можеш да се отличиш. Стана точно както очаквах, както с всеки друг. Ти беше поредният опитал ме, поредният, който остави отпечатъка си върху тялото ми, поредният безименен, поредният заминал си. Мимолетна авантюра, миг удоволствие и после мило сбогуване: "Беше ми много приятно!"...
Но аз сгреших. Друг се оказа. Ти не си видял просто едно слънчево момиче, успял си някак да надникнеш отвъд или поне си опитал. Учуди ме. Настоятелен, решителен, дори леко нахален и арог ...