- Опитай ме! - прошепна ти, а аз, вкусила вече много изгнили плодове, първо се отдръпнах. Бях започнала да ставам предпазлива, или поне ми се искаше. Прекалено много "грешки" имах зад гърба си, играех с огъня и толкова се бях изгорила, че новите рани не ми правеха впечатление. Не ми изглеждаше по-различен от останалите, нищо специално не виждах в теб, нищо провокативно, нищо интересно, нищо ново. А имах нужда от нещо разтърсващо и непознато. "Има ли такова, от което още да не съм опитала" - се питах тогава и не вярвах, че ти можеш да се отличиш. Стана точно както очаквах, както с всеки друг. Ти беше поредният опитал ме, поредният, който остави отпечатъка си върху тялото ми, поредният безименен, поредният заминал си. Мимолетна авантюра, миг удоволствие и после мило сбогуване: "Беше ми много приятно!"...
     Но аз сгреших. Друг се оказа. Ти не си видял просто едно слънчево момиче, успял си някак да надникнеш отвъд или поне си опитал. Учуди ме. Настоятелен, решителен, дори леко нахален и арогантен, ти събуди моето любопитство. Поиска да ме опиташ по друг начин. Шанс. За мен, (а може би и за теб), да превъзпитам себе си, да се променя и аз се вкопчих в него, не исках повече да греша, но скочих със затворени очи в неизвестното... с теб!
     Момчето с вкус на лято завладя ума ми още през пролетта. Мургавата кожа и красивото лице днес са облечени в очарование повече от всякога. Няма нещо, което да желая по-силно, няма друго, което да владее съзнанието ми от сутрин до вечер. Лято е. Вкусът ти си остава непроменен. Все по-бързо си пробиваш път към сърцето на слънчевото момиче. Дано не се изплашиш от лъчите.