Сама...
Седя сама в празната стая... Стая изпълнена с толкова незабравими спомени, мисля за теб и за нашата любов или по скоро за любовта, която изпитвам към теб. С всеки изминал ден се чудя къде сгреших, какво не направих. Защо позволих да те изгубя. Може би аз съм виновна. Сега, след като те няма, осъзнавам колко много сгреших с моето държание. Толкова те обичам, че просто не осъзнавах, че те претискам. Страх ме беше да не те изгубя. Толкова много се стараех дори понякога се вманиачавах в нашата връзка. Сърдех ти се, карах ме се за дреболии, но в този момент не осъзнавах, че бавно, леко полека те губех. Толкова ме беше страх от края... От нашата раздяла!!
Но ето, че и тя дойде. Не мислех, че ще стане така. Мислех си, че ме обичаш, а ти в един топъл пролетен ден ми заяви че нямаш чувства, че е по-добре да се разделим. Разбираш ли, че в този момент целия ми свят рухна за секунди, разпръсна се на хиляди парченца. Умолявах те, какво ли не направих, но ти беше категоричен, не ми даде втор ...