Самотата е едно от най-страшните човешки усещания, с което всеки от нас се е сблъсквал в даден момент от живота си. Колкото по-дълго трае тя, толкова по-тежки поражения нанася на душата.

     Не бива да бъркаме самотата с усамотението, което понякога е желано от всекиго. Много често човек иска да остане сам със себе си  и със своите мисли. Това са мигове на равносметка и релаксация. Хората на изкуството и науката например също се нуждаят от самота, за да се отдадат на творческо уединение, за да стигнат до някакво вдъхновение. Това са мигове, в които всеки сам, по собствено желание иска да се изолира от контактите с другите хора.

    Истинската самота е ужасяващо чувство! Понякога тя може да е породена от апатия към живота или страх от общуване. В такова болезнено състояние човек най-често изпада в резултат на преживян стрес и особено след загуба на близък.

       Непоносимо е  ден след ден, година след година да се прибираш в празен и студен дом! Комбинацията от физическа и емоционална самота е убийствена! Да няма с кого да споделяш радост или мъка, да дадеш или получиш помощ и подкрепа е истинско наказание. Всекидневната самота е унищожителна за човешкия дух и психика. Абсолютната изолация е страшно наказание. Не  е случайно, че осъдените на доживотен затвор без право на помилване, приемат присъдата си за по-тежка от смъртната!

        Разбира се, че има хора, които имат дом и семейство и съученици (колеги),  и  въпреки  това  се  чувстват  самотни. Най-често  те са с по-различно поведение или визия, поради което се оказват в ролята на неразбрани и отхвърлени. Неприемането им от околните ги обрича на изолация.

     Много често се казва, че човекът е социално животно. А отхвърленият и самотен индивид, във всички времена всъщност  е бил осъден на по-бавна или по-бърза смърт. Наложената изолация е вид присъда, защото човек не може да живее постоянно сам.

    Корабокрушенецът винаги може да се надява на избавление,  но самотникът не очаква нищо и все повече се самозатваря и отдръпва от околните. Отчуждението по принцип води до мнителност и постепенна загуба на социални контакти. Затова никой не бива да допуска да попадне  в плен на самотата и самосъжалението.

      Животът е движение, общуване и действие!

       Тайната изолация е пагубна и всеки сам трябва да намери начин да я преодолее и победи!

                                                   Цветелина Иванова – 8 клас