Самотно пътешествие

Вървиш си самотен
отново по този път безлюден...

Какво да правя, ако я срещна сега,
Да плача ли аз, или да се смея...
Тъгата в мен пак ме превзема,
как да се усмихна, като аз самият съм тъгата...

Продължаваш да вървиш самотен
отново по този път безлюден...

Видях много хора,
много приятели,
много познати...
Но ти си човекът,
когото искам да прегърна,
да целуна...
Да му кажа: "Обичам те!"

Спираш за момент... и продължаваш самотен
отново по този път безлюден...

ЕТО Я!!!
Любовта е пред мен...
Болката в мен...
Радостта около мен
Но къде съм аз???

Хвана я под ръка, но сякаш пак самотен
и отново по този път безлюден...

Вървим си напред
и се целуваме...
прегръщаме...
и си казваме: "Обичам те!"
Но защо пак тази тъга е мене...
Нима любовта е илюзия...
Аз я виждам...
Но там ли е... ;(;(;(

Вървите отново по този път безлюден...
Само ти и тя... Но защо си самотен... Имаш това, за което си мечтаеше от малък... Имаш онзи вятър, който си играе със стръкчетата трева... заклаща ги наляво и надясно... и ти се понасяш след тях в този розов свят... Щастието е в ръцете ти... но защо тъгата е сърцето ти... Какво толкова има в тази любов... Нима не се радваш, когато те види и подскочи от щастие... Когато се хвърли в обятията ти... и те прегръща толкова силно, че изцежда всичко лошо от теб... НЕ живота... а лошото... Но защо пак се чувстваш като изцеден парцал, след като се приберете да поспите, за да имате сили да сте така влюбени и на другия ден... А какво става с теб, когато погледнеш в безбрежните ù очи... Нали... нали... нали се чувстваш все едно си паднал на колене и се молиш за още една секунда с нея... Само да можеш да се насладиш на неземната ù красота... на меденото ù гласче... на сладката ù муцунка... на меката ù коса... на бенчицата по лицето ù... на неповторимото ù носле... на меката кожа на ръцете ù... на горещите ù целувки... които те белязаха за цял живот... Белегът няма да избледнее... нито с времето, нито с възрастта... Тя те е превзела... но си тъжен... Нима тя е тъгата... НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ,НЕ... Ти усещаш, че те е превзела... но дали тя е там наистина... или е просто илюзия... Даде ù всичко, което имаше... и доброто, и лошото... Тя те познава по-добре отколото ти самия... И тогава къде е проблемът... В тебе е, Кембо... За нищо не ставаш... но... нали знаеш какво казват - "Always look on the bright side of life" ... Просто я гледай, Кеми... тя за теб е тази светлина... Тя е тъмнината... Тя е сладост и все пак ти нагарча... Тя е радост, придружена с две горещи следи от две капки... Сълзи, от дъното на душата ти... лава, извираща от сърцето ти... порой, леещ се от очите ти... И любов, омагьосваща същността си... играеща си с теб и емоциите ти... с мислите ти... с душата ти... Каква сладка игра... а ти си играчка... но тя ли е играча... или съдбата... Може би и двамата сте просто играчки на любовта... Нека, дори да боли... обичайте се... за да има светлина и за вас... Нека сте обляти... нека се къпете под светлия душ на любовта... Нека... ОБИЧАЙТЕ СЕ... РАДВАЙТЕ СЕ... и най-важното - нека бъде любов... Нека, нека, нека...