САЩ, Русия и търсенето на мира

От края на Гражданската война в САЩ (1861-1865) досега, на всеки 40 години Русия и САЩ са се оказвали въвлечени (и всеки път по различен начин) в някакъв процес на установяване на мир. По време на споменатата война Русия е поддържала северните, а Великобритания и Франция – южните щати, откъдето те са внасяли памук. Хармонията в отношенията САЩ-Русия се допълвала от две аналогични събития – отменянето на крепостното право от Александър II (1861) и отменянето на робството от американския президент Абрахам Линколн  през 1862 г., влязло в сила от 1-ви януари 1863 г. А също така и от продажбата на Аляска от Русия на САЩ  през1867 г., посрещната скептично от тогавашното американско общество.

Четиридесет години по-късно, през 1905 година, е подписан Портсмутският мирен договор, с който се слага край на Руско-японската война (1904-1905). Това става по инициатива на американския президент Теодор Рузвелт (1901-1909). За това той получава Нобелова награда за мир през 1906 година. Победената Русия се лишавала от Южен Сахалин, Курилските острови и от присъствието си в Китай в полза на Япония. Рузвелт се е опитал да укроти японските апетити за повече придобивки, понеже е искал да запази Русия като противовес на Япония по тихоокеанското крайбрежие. След подписването на договора в Япония избухнали безредици с човешки жертви, понеже народът намирал резултатите от войната (на фона на дадените жертви) за незадоволителни. А в Русия започнала Първата руска революция (1905-1907).

След още 40 години се е състояла Потсдамската конференция (1945), на която се решавало бъдещето на победената Германия. Тогава СССР и САЩ са били съюзници, но е било ясно, че след войната ще се окажат съперници, понеже са защитавали два несъвместими обществени строя – тоталитарния комунизъм и западната демокрация. Току-що е бил починал американският президент Франклин Делано Рузвелт (1933-1945), роднина на Теодор Рузвелт, с лоялно отношение към Съветския Съюз, затова на масата на преговорите е седял дотогавашният вице-президент Хари Труман, при чието управление е щяла да започне Студената война. Нека отбележим сходството в имената «Потсдам» и «Портсмут»,  както и това, че «Портсмут» напомня за «Порт Артур», руската крепост, чиято обсада станала емблематична за цялата Руско-японска война. Десет години след конференцията са се случили две събития като неин отзвук, касаещи страните-участнички в нея и носещи характер на договорености. През 1955 г. съюзниците от Втората световна война (Съветският Съюз, САЩ, Великобритания и Франция) решават да прекратят окупацията на Австрия и тя да стане независима и неутрална държава; това е бил отзвук от отношенията на партньорство. През същата година е подписан и Варшавският договор с главен инициатор СССР, станал отговор на основаването на НАТО през 1949 г. Президент на САЩ тогава е бил Дуайт Айзенхауър (1953-1961).

Четиридесет години след Потсдамската конференция, през 1985 година, на власт в Съветския Съюз дойде Михаил Горбачов. Макар това събитие да не беше непосредствено свързано с подписването на договор, то може да се възприема като началото на края на Студената война, на Варшавския договор и на Съветския Съюз. Президент на САЩ тогава беше Роналд Рейгън (1981-1989). Девет години по-късно, през 1994 година, беше подписан Будапещенският меморандум, по силата на който единствена Русия от бившите съветски републики щеше да продължава да има ядрен арсенал.  Украйна й предаваше ядрените си въоръжения. Това събитие може да се приеме като част от края на Студената война. На следната 1995 година президентът на САЩ Бил Клинтън (1993-2001) наложи Дейтънския мир в Босна и Херцеговина, след като американците бомбардираха позиции на босненските сърби и ги принудиха да изоставят част от завзетите от тях територии. Постсъветска Русия тогава не участваше в преговорите. Тя не беше в състояние да попречи на НАТО да нанася удари по сърбите, нейните традиционни съюзници на Балканите. Както и при събитията от 1945 и 1955 г., ясно се виждат отношенията на партньорство и на бъдеща конфронтация между двете страни.

Още 40 години по-късно, през 2025 г., американският президент Доналд Тръмп (2017-2021 и 2025-) започна втория си мандат със заявлението за своята решимост да тури край на войната в Украйна. След скарване с украинския президент Зеленски във Вашингтон, което можеше да се тълкува като лоялно отношение към Русия, той промени позицията си, заплашвайки Русия и търговските й партньори с нови санкции, ако войната не спре в даден срок. Предстоящи противостояния между САЩ и Русия могат да се отгатват и в заявлението на Тръмп, че ще създаде система за противоракетна отбрана Златен купол. Това напомня на програмата за водене на звездни войни на Роналд Рейгън. В избора на Аляска, купена от Русия, за място на преговори на 15.08.2025 г. може да се търси символичен смисъл на предстоящо нормализиране на отношенията между двете страни. Тръмп не крие желанието си да получи Нобелова награда за мир, слагайки край на конфликта между Русия и Украйна. В това отношение той завижда обаче не на Т. Рузвелт, а на Барак Обама (2009-2017).

Нека да отбележим колко чести са приликите между имената на американските президенти, имали пряко отношение към тези събития. Повторението на фамилията Рузвелт и съзвучието Роналд-Доналд са очевидни. Клинтън е почти анаграма на Линкълн (едното «л» е заменено с «т»). На английски първите четири букви на Труман и Тръмп са едни и същи, а първите им две букви повтарят инициалите на Теодор Рузвелт.  Впрочем Панамският канал (с очевидно геополитическо значение) е бил прокопан по инициатива именно на Т. Рузвелт, а Д. Тръмп заяви, че възнамерява да отстрани китайския бизнес от управлението на канала. Въпросните инициали, но в обратен ред, намираме в имената на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който нееднократно е предлагал Турция да бъде преговорна площадка между Русия и Украйна. Впрочем Ердоган също има отношение към прокопаването на канал, но между Мраморно и Черно море. Този канал, успореден на Босфора, би създал дипломатическата трудност да се реши дали попада или не под клаузите на договора от Монтрьо от 1936 година, според който се ограничава присъствието на бойни кораби на нечерноморски страни в Черно море.

Президентите Линкълн (1861-1865), Ф. Д. Рузвелт, Айзенхауър, Труман (1945-1953), Рейгън, Клинтън и Тръмп са били преизбрани; Т. Рузвелт е бил редовно избран през 1904 г. Единствено при Тръмп двата мандата не са били непосредствено следващи. Т. Рузвелт и Труман са били предшествани от президенти, починали по време на мандата си. За Т. Рузвелт това е бил Уилям Маккинли, убит през 1901 г. А останалите от списъка са дошли на власт след непреизбрани президенти. За Линкълн това е бил Джеймс Бюкънан (1857-1861), когото са упреквали, че не направил нищо, за да се предотврати станалото при Линкълн разцепление на страната, т. е. обособяването на южните щати в конфедерация. Рейгън дойде на власт след непреизбрания Джеймс (Джими) Картър (1977-1981, отново Джеймс), който не се справи добре с кризата, свързана с вземането на служителите на американското посолство в Иран за заложници (1979-1981). Клинтън смени Джордж Буш Старши (1989-1993), който при една динамична външна политика не отдели внимание на икономиката и също не беше преизбран. На Джо Байдън (2021-2025), вмъкнал се между двата мандата на Тръмп, републиканците не биха простили десетките хиляди свободно пуснати в страната нелегални мигранти, а демократите му имат зъб, че късно реши да се откаже от надпреварата за втори президентски мандат, с което намали шансовете на Камала Харис да спечели срещу Тръмп. Светът пък ще го запомни с многобройните му гафове.

Т. Рузвелт и Тръмп са били ранени с огнестрелно оръжие не по време на президентските си мандати, но в период на политическа активност. Рейгън беше ранен по време на мандата си. А Линкълн е бил убит в началото на втория си мандат.

Може да се отбележи, че американските президенти, чиито фамилии започват с «Б», не се считат за силни. Освен вече споменатите Бюкънан и Джордж Буш Старши е имало Мартин Ван Бюрен (1837-1841), обвиняван в лошо справяне с финансовата криза, наречена «Паниката от 1837 година» (и непреизбран). А също и Джордж Буш Младши (2001-2009), единственият преизбран, който обогати световната история с войната в Ирак от 2003 г. по недоказания претекст, че иракският президент Саддам Хюсеин притежавал оръжия за масово поразяване. След войната американците дадоха автономия на кюрдите в Северен Ирак, а в останалата част шиитите получиха на практика цялата власт. Останали без власт, сунитите започнаха да правят атентати срещу шиитите, а след това много от тях подкрепиха Ислямската държава (Даеш).

Става ли дума за гражданските войни в САЩ и в Босна и Херцеговина, а също и за войната в Украйна, може да се каже, че са воювали Северът с Юга. Понастоящем Република Сръбска заема северната, а Хърватско-мюсюлманската федерация – южната част на бившата югославска република. В своите катрени френският астролог Нострадамус нарича Украйна «Южна Русия».  САЩ са поддържали Юга не само в тези конфликти, но и в Корейската (1950-1953) и Виетнамската война (1955-1975).

Астролозите приписват зодии на различните държави и бележити географски области. В контекста на руско-украинския конфликт на преден план излизат въздушните зодии – Близнаци, Везни и Водолей. Това са зодиите съответно на САЩ, Китай и Русия (според някои астролози обаче Китай е под знака на Козирога). Начело на тях стоят също представители на въздушните зодии – Доналд Тръмп (Близнаци), Си Дзинпин (Близнаци) и Владимир Путин (Везни). Въздухари сред съвременните първи държавни ръководители са още и Володимир Зеленски (Водолей), Бенямин Нетаняху (Везни), Виктор Орбан и бившият немски канцлер Олаф Шолц (Близнаци). Такива са и главният секретар на НАТО Марк Рюте (Водолей) и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (Везни). Тя празнува рождения си ден на 8-ми октомври (а Путин – на 7-ми).

На Украйна приписват като знак Телеца. В нейната съвременна история има трима души с името Владимир/Володимир, от които тя е зависила. Това са Ленин, Путин и Зеленски. През периода 1917-1924 г., когато новата държава Украйна е създадена на територията на бившата Руска Империя, Русия (Водолей) е била управлявана от Ленин (Телец), а сега Украйна (Телец) е с президент Зеленски (Водолей).