Шепотът на сърцето
Любовта... Във всяко едно нещо се говори за нея. Като примери са: стихове, романи, песни и други. Тя винаги се описва като най-величественото и най-святото нещо...
Казват, че първото харесване е най-хубавия момент в един живот. И е така: ти усещаш всичко със сърцето си, като искаш да го споделиш. На всичко си готов, само и само, за да си с любимия/ата. Бяха ми задали един въпрос: "Какво е да чувстваш обичта, да си влюбен?" Не успях в дадения момент да отговоря на този въпрос. Но се надявам тези, които търсят отговорите на тези въпроси, след този прочит, да си представят какво може да е тя.
Една истинска любов не може да се опише, защото няма толкова мили думи в Българския език, но и същевременно тежки за сърцето. Като казах „тежки", се сещам как може едно момче/момиче да страда от това изпитване. Болката, която се изпитва, е несравнима. С всеки един ден тя става голяма и голяма, която трудно се преглъща. Най-тежко е, когато обичаш, а той/тя не те обича. Тогава се чустваш изгубен, а понякога, че живота ти няма смисъл. И в основата на радостта и тъгата, стои една нещо, наречено Любовта.
Но все пак не трябва да се бъркаме с подобни чуства... Например: Ти си в 4 или 5 клас, тогава каква любов може да изпитваш към даден човек? Никаква. Според мен, тя може да се почувства истински, след 7 клас, като тя няма край...
Едно ще кажа, изпитайте я - няма да съжалявате за нищо. Но не си играйте с нея, не знаете какво причинявате на този, който найстина ви обича...
© Симион Todos los derechos reservados