Щастието, това тъй мимолетно чувство те кара да си сляп, глух и ням за всички освен за тези, с които си щастлив. Може би това е чувството, което ти носи най - много болка, болка, която те пронизва като отровна стрела в сърцето. Това е болка, която носи непоправими последствия върху психиката ти. Това е болка, която не се забравя, която се прокрадва в душата ти винаги щом се сетиш за този щастлив момент. Щастие е да успееш, щастие е да се забавляваш, щастие е да обичаш, но най - голямото щастие е да бъдеш обичан. Да ти го казват и да желаеш да го чуваш всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда и дори всяка малка частица от тази секунда. Но щастие е нещо лошо, именно защото е мимолетно, именно защото после те боли, боли и пак боли. Свърши ли, ти се объркваш, чудиш се дали наистина се е случило или просто е било сън, защото си мислиш, че нещо толкова хубаво е невъзможно да се случи на теб. Ти се сещаш за него като за хубав сън, а лошото на този сън е, че е придружен от болка.
Хора ...