mikoff (Ясен)
6 4
16.04.2005 г., 16:56 ч.

Щастие 

  Есета
3651 0 5
1 мин за четене

Щастието, това тъй мимолетно чувство те кара да си сляп, глух и ням за всички освен за тези, с които си щастлив. Може би това е чувството, което ти носи най - много болка, болка, която те пронизва като отровна стрела в сърцето. Това е болка, която носи непоправими последствия върху психиката ти. Това е болка, която не се забравя, която се прокрадва в душата ти винаги щом се сетиш за този щастлив момент. Щастие е да успееш, щастие е да се забавляваш, щастие е да обичаш, но най - голямото щастие е да бъдеш обичан. Да ти го казват и да желаеш да го чуваш всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда и дори всяка малка частица от тази секунда. Но щастие е нещо лошо, именно защото е мимолетно, именно защото после те боли, боли и пак боли. Свърши ли, ти се объркваш, чудиш се дали наистина се е случило или просто е било сън, защото си мислиш, че нещо толкова хубаво е невъзможно да се случи на теб. Ти се сещаш за него като за хубав сън, а лошото на този сън е, че е придружен от болка.

  Хора, чуйте как крещя,
  как не спирам да рева.
  Хора, не гледайте в очите ми,
  не там са кървавите ми сълзи.
  Те са в душата ми.

  Душа тъй ранима,
  прекалено уязвима
  и все пак красива.

  Душа готова да обича
  но копнееща да бъде обичана.

  Душа крещяща,
  душа кървяща.
 
  Душа, искаща да вика,
  но уста прекалено свита.
  Уста, чийто глас е
  оставен във забрава.
  Глас, комуто думи са били
  тъй искрени, тъй слушани
  и същевременно тъй неразбрани.

  Хора, чуйте гласа ми
  никога нечут, вечно неразбран.
  Хора, чуйте тези думи детски.
  Хора, обичайте,
  дори без да бъдете обичани.
  Хора не се сърдете на човека
  обърнал гръб на вашите чувства.
  А просто, когато срещнете човек,
  който ви обича,
  обикнете го с любов
  милиони пъти по - голяма
  от всичката любов която сте дали досега.

© Ясен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно пишеш! Продължавай!
  • ти сам си избираш - или голяма любов, но и голямата болка, или нещо средно - малка любов, малка болка. като филия хляб - дали да я хапнеш само със сол, или да я натовариш с подправки...
  • ще кажа само едно нещо - любовта е болка, любовта боли... когато изпитваш любов, едновременно с това изпитваш страх да не я загубиш, а точно това пречи да се насладиш напълно на любовта, да изпиеш до дъно тая чаша...пълна с чувства...и същевременно да си готов да изпиташ най-голямата болка на света - тази в сърцето ти.
  • Е чак пък 7 малко преувеличаваш.Има още на какво да се научи докато започне да пише и ецета и стихове както трябва..
  • естествено че оценката е 6,но ако можех шях да поставя и 7
Предложения
: ??:??