Добре дошли в XXI век. Век на технологично развитие, космически пътешествия и научни открития. Век, опитващ се да намери решение на важни общочовешки проблеми: глада, войната и замърсяването. Век, в който човек се опитва да направи света по-хубав. Но всичко това си има цена. Най-светлото чувство във всеки от нас е потъмняло и загубило част от същността си. Любовта е станала нещо тривиално. Тази красота, позната ни от времето на Омир и „тъмните" векове, сега се среща само в романите. Всеки иска да намери истинската любов, но замислял ли се е колко пъти тя е била под носа му, а той не й е обръщал внимание.

През  2004 година излезе филма „Хич". Някои от вас може и да не са го гледали, затова ето кратко резюме. Мъж се влюбва в жена. Жената не знае, че той съществува. След много перипетии мъжът успява да я спечели. Всички ще кажете: „Филм като филм. Какво общо има това с темата?" Има много общо, отговарям аз. Защото в опитите си да я спечели, той търси помощта на консултант. Този консултант, на име Хич, му казва как да се облича, да се държи, къде да я заведе. Колкото и смешно да ви се вижда, това е нещо много сериозно. Да, това е филм. Да, това е измислица. Но ако в света продължава да се пренебрегва любовта, ще се наложи Хич да стане реален. И няма да се появи само един Хич, а ще се появят хиляди Хичовци. Кажете ми честно, бихте ли искали някой да ви казва как да си намерите приятел/приятелка. И кого всъщност ще е харесал/харесала - вас или този, който ви е научил какво да правите. А най-лошоте е, че ако това стане, любовта ще се превърне в бизнес. Отвсякъде ще ни заливат реклами с думите: "Ако не успеете да я спечелите, Ви връщаме парите." Или: „50% намаление при трето посещение на фирмата." Лично за мен, това е по-страшно, дори и от войната.

Защо рицарството се свързва с най-голямата романтика? Отговорът е прост - защото тогава любовта е била чиста като момина сълза. Защото хората са държели малко повече на вътрешната красота. Да, гледали са и външния вид, но той е имал по-малко значение. И преди да кажете, че и вие гледате душата, и да почнете да ме нападате, аз ще кажа две неща. Първо: Ха-ха-ха!!! И второ: Колко момичета/момчета сте отхвърляли, защото не отговарят на вашия критерий за красота. И чак сега вече този, който е без грях да хвърли първия камък.

В средновековието е било лесно да си намериш мъж или жена само с постъпка. Спаси девойка в беда и я печелиш. Или й помогни по друг начи - няма значение. Може да не си герой по душа, не е проблем. Напиши нещо, стани музикант, пак ще ти е лесно. Но това е било през „тъмните" векове. Сега също можеш да направиш гореспоменатите неща, но остава един малък факт - как изглеждаш. В повечето случаи не изглеждаш ли като модел, шансовете ти падат драстично. Е, кажете ми тогава как да просъществува любовта. В редки случаи човек не се отчайва от неуспехите си и опитва втори, трети... n-ти път. И най-накрая успява. И точно тук се появява „Синдромът на ловеца." Човекът цял живот се е опитвал да улови любовта. Можем да сравним него с ловец, а плячката е откритата или преследваната любов. Човекът цял живот е гонил и това се е превърнало в навик. И когато намери любовта, щастието не трае дълго. Защо според вас първобитните хора, а дори и някои в съвремието, убват дивеч масово? За да се нахранят? В такъв случай те могат да убият едно-две животни и да спрат. Но те убиват десетки, хляди и искат още, защото така им харесва, защото така са свикнали. Така е и при „Синдрома на ловеца". Човек, свикнал на гонитба, не миже да седи дълго с един мъж или жена. След време той ще поиска друг, ще поиска разнообразие. Ще поиска дивеч. Но най-лошото е, че повечето не се замислят какво причиняват на човека до себе си. Отхвърлените могат да прибегнат до алкохол, цигари или наркотици, за да притъпят болката от раздяла. Други прибягват до пластична хирургия, мислейки, че проблемът е във външния им вид. Но най-страшният вариант е и те да се заразят със „Синдрома на ловеца". И по този начин да заразят други, а те други и така нататък, докато "истинската любов" не стане само остаряла фраза в някой прашен речник в дъното на някоя библиотека.  А ако това стане, вероятността да се появят и Хичовците става огромна. И в сравнение с бъдеще, изпълнено с „ловци" и Хичовци, "тъмното" средновековие ще изглежда като слънчев летен ден. И колкото и зле да звучи може би СПИН е единственият начин да се гарантира моногамия във връзките, а по този начин и предпазване от „Синдрома на ловеца".

Появата на Хичовци, загубата на романтиката и появата на „Синдрома на ловеца". Това също са проблеми, над които трябва да се замислим. Затова преди да отхвърлите някой, защото не е достатъчно красив, се замислете над това: "Ами ако той/тя е сродната ми душа?"