Щом отворя очи, виждам първо любовта, която лети из въздуха и дарява усмивки. Усещам свежестта на сутринта и сладкия мирис на кафе. Стоя на прозореца и ям шоколадови бонбони, гледайки като клюкарка какво става навън. Виждам красотата, която ни заобикаля и кара сърцата ни да се смеят. Усмихвам се глупаво и се заглеждам към Небето, а какво да видя там – звезди... Звезди през деня? Не студ, а топлина се разхожда в душата ми. Слънцето свети силно, давайки ми сили. Тогава един огромен надпис „Обичам те!” минава покрай мен. Реалност ли е това? Така великолепна... Но изведнъж някакъв остър глас ме пробужда и разбирам, че това е било просто един сън, една илюзия. Да плача ли сега, когато знам, че всъщност идеалността е в главата ми? Вкусът на какао и най-различни сладкиши вече го няма в устата ми. Но навсякъде виждам летящи сърца. Възможно ли е това? Нима любовта ме е хванала в своята клопка? Посягам, за да хвана едно, но в този момент всичко изчезва и отново виждам реалността. Дали този ден щ ...