27 jun 2007, 11:38

Сладко Изкушение 

  Ensayos
1582 2 1
3 мин за четене
Една среща между Пратеник на Злото и Наранената от Любовта душа:



- Много ли го обичаш?

- Болезнено много.

- Въпреки, че така те нарани, продължаваш да мислиш за него, нали?

- Да, ден и нощ.

- Искаш ли да ти помогна?

- Как?

- Като го забравиш. Ще излекувам болката, която ти е причинил.

- Не! Не желая да го забравя. Той е част от живота ми през последните 6 месеца. Уроците и поуките, които си взех, не бих ги заменила. Ако сега ми ги спестиш, после наново ще трябва да ги изстрадвам. Двойно и тройно ще ми се стовари Страданието. А и мисълта да забравя тази силна и обсебваща Любов, ме ужасява. Мазохист съм. Искам тази болка, защото тя е най-истинския ключ към това, че обичам от душа и сърце.

- Но ти ще помниш уроците си. Ще помниш и него. Просто няма да чувстваш нито болка, нито любов към този мъж. Ще бъдеш безчувствена.

-Не, категорично не. Не желая да бъда безчувствена. Какъв човек ще съм? Няма да съм. Това е равносилно да съм просто една машина. Аз се храня от чувствата си. Ако ги няма, не искам да живея. Освен това, много рядко и трудно моля за помощ. Свикнала съм сама да се оправям и да разчитам на себе си. Товарът си е мой и ще си го нося сама. Все пак сами си го избираме.

- Всеки на твое място би приел това Сладко Изкушение, без да се замисли. Никой не обича да страда. Биха дали всичко, за да забравят болезнената любов. Защо си го причиняваш? Нима обичаш Страданието?

- Страданието е част от Живота ни. Тъмната част. Когато сме в нея, опознаваме своите тъмни страни, мобилизираме се да намерим Светлината. Търсейки нея, разбираме силите си. Постигаме успехите си не защото сме били всеотдайни и добри, а защото сме опознали грозотата на дъното и не искаме да се върнем там. Причинявам си го, защото това съм аз. Не мога да живея без любов. Винаги съм постигала нещата, които съм искала. Той е единственото изключение. Не мога да се примиря, че той не ме обича. А искам само това - да ми го покаже. Защо не ме обича? Този въпрос ме убива.

- Обича те, бъди сигурна в това. Но се страхува от силата на Любовта ти. А твоята сила е наистина голяма, щом аз го усещам, който съм Пратеник на Злото. Ти би разрушила света му из основи. Тогава би се почувствал слаб и несигурен. Никой мъж не би го пожелал.

- Но аз само ще му даря Любов, Чистота и Искреност. Нищо не желая да му отнемам. Имам нужда от неговите Сила и Хладнокръвие - онова, което ми липсва.

- Всеки мъж се плаши от силната жена. Мисля, че Любовта ти към него е обречена на гибел. Той няма да дойде при теб. Не и в този живот.

- Защо? Защо ми го причиняваш? Защо говориш така? Не може да е истина. Нараняваш ме...

- В Истината няма логика. Не я търси. Фантазирай! Искаш ли да го забравиш? Искаш ли да ти спестя Болката от Любовта?

- По-добре да умра, но не и да спра да обичам. Може би някой ден ще го забравя... когато срещна по-добър от него. А този е някъде там и няма да се страхува от Любовта ми.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??