Стоя замислена на кея, гледам сините вълни и се чудя кога ще видя твоите очи! Вълните се разбиват със страшна сила в скалите така, както сърцето ми се къса при мисълта, че теб те няма! Ти си далеч, мое мило момче, усмивката ти ми липсва до болка. Думите, които ме карат да се чувствам щастлива, заглъхнаха в простора. Няма те!
Минутите без теб са години, а часовете - вечност. Ти бе светлината в моя сивкав ден и топлината в студените нощи. Прегръдката ти бе за мен огнище, а милувката ти нежна като коприна. Но теб те няма!
В сърцето ми зее пропаст, която чака да я запълниш с присъствието си. Студено е! Очакването е единствената ми надежда, но и то някога ще ме изостави така, както направи и ти. Боли ме! Самотата ме изгаря и изпепелява същността ми. Аз тлея като свещ с всеки изминал ден. Но как можеш да разбереш това като те няма!
Болката се усилва. Аз бавно изчезвам и се давя в море от мъка. Кой ще ме спаси? С кого да споделя бремето си? Кой ще ме разбере? Нима никой не вижда, че в очите м ...