Днес реших да приема за себе си една истина. Нямам желание да търся доказателства. От този момент (за протокола - 16 ноември 2007, 01:02), това ще бъде идеята на моя живот. Не е никак лошо да променяш житейската си философия от време на време...
Моята лична истина е, че в малкия ми свят (светът на Пламъчка) винаги ще цари щастие. И това е толкова лесно! Чак се чудя как изгубих двадесет години, за да го открия. Но се случи. Музата ме удари по главата, направо ме разтърси, след като прочетох един роман на Даниел Стийл. Изключително преживяване. Беше ми за първи път, а всеки първи път носи нещо специално. И така, седях си аз седнала удобно в 280, на път за Студентски град, и никакви зверски задръствания около Орлов мост не ме вълнуваха. Защото пред очите ми се разиграваше голяма "драма" (само американка може да напише нещо такова) - младо красиво момиче, мускулест по-възрастен мъж, естествено - алкохол пред камината, любов, а на сутринта - нито спомен, всеки си хваща пътя, а после момичет ...