Спирам да мълча!

Много отдавна искам да ти го кажа!Сега нищо не е по различно от преди,просто искам да го знаеш,дори мен да ме боли!
Колко време мина,не е малко май,за толкова години хората изживяват цял един живот,а моят сякаш беше спрял заедно с времето на моите мечти.
Дори незнам дали е правилно това,че те обичам,имам ли право на това,много си далеч от мен за да знам,че някога ще съм щастлива,но...
Гледам в очите си и се чудя дали някога би могъл да се влюбиш в тях.Казват,че няма невъзможни неща нали,е за мен май има,не за мен,а за нас.Ти не би могъл да се влюбиш,не и така,че да виждам същия блясък в очите ти,който виждах когато обичаше друга нали?!
"От голямата любов не остават сълзи",и ето и в моите очи няма сълзи,има само вълнение,има само мечти.
Не искам дори да те забравя,нищо,че в душата ми кърви,бих пила кръвта,защото тя ще е по-сладка и от вода дори.
Тъмно е,мрака прокраднал се в нощта пази тайната ми една,че обичам те сега,че чакам края на нощта,да оставя любовта,да запазя съня и да продължа наяве,знаейки,че ти вече знаеш колко дълго чакана бе тази мълва!